Всичко започна през 2011 на един красив остров в Хърватска,наречен Углян.
Пристигнах на острова с екип доброволци след 5 години гонки със спортната 470, още 3 години теглене с пасата на моторницата ни по всякакви водоеми, и две лета по две седмици чиракуване при опитни (френски) и не чак толкова (виж пътеписа на Андрей за Циклади) капитани с "истински ветроходни яхти". Там ни чакаше нашият морски танцьор - Sun Odyssey 37.
Въпросните доброволци бяха весела компания, от която никой не беше плавал с яхта преди, освен капитана разбира се. И аз разбира се, също капитанствах яхта за пръв път, но знаех вече, че най-важното е да не се излагаме пред комшийте по марините засилвайки се устремно към чужди лодки. Това води до прекъсване на приятния им покой, набирането им с куките по бордовете и доста притеснени физиономии, които в следващите дни нямат същото притеснено изражение, а добиват по-скоро подигравателно-съжалителен привкус.
Макар доста да се старах в спазването на това правило, не винаги ми се получаваше, но като цяло беше весело и приятно, всички се забавлявахме и останахме доволни.
Това повлече след себе си още такива плавания, които продъллжават и до днес.
Все си мисля, че ако бях корабокруширал на първото си капитанстване, можеше да не събера куража за следващи...
Хърватска е чудесна за плаване и след това първо плаване не съм спирал да се връщам всяко лято. Така "Sea Dancer" се превърна от име на яхта в малка общност от запленени от вълните и вятъра сподвижници.
Равносметката за това плаване, за мен трето с яхта и първо като капитан, е 286 километра за 32 плавателни часа с 5 възела средна скорост, от тях 169 километра само на платна.
Островите на Далмация се оказаха гостоприемни и живописни, разпръснати на близки разстояния, с удобни и добре уредени марини и закътани романтични заливчета.
Най-важното разбира се е вятър, весела компания, студени розе и бира, добър готвач и достатъчно памет на фотоапаратите.
Всичко това се оказа на мястото си този септември. Резултатът е едно незабравимо преживяване!
Не липсваха и някои перипетии, но те само ни заредиха с допълнителни емоции - поривист вятър единия ден ни завъртя два пъти на 360'. За да се отсрамя, трябва да кажа няколко неща в своя защита - беше чудесен ден и плавахме само на платна като се стараехме да постигаме добра скорост; имаше специфични резки пориви на две места като съвсем не бях единствената яхта, която се завъртя на същото място; като видях, че други се въртят там - рифовахме предварително, но при все това се врътнахме и ние - нямаше начин, отпуснах гика и се завъртяхме на опъната генуа защото порива беше много силен. Таня снимаше видео при първото завъртане и после имахме доста забавен материал, изпълнен едновременно с писъци и смях.
В едно заливче изтървахме куката на 10 м дълбочина - най-добрият ни плувец я последва, но тя бързо потъна. Застраховката я покриваше и никой не рискува ухобол...
Котвата нещо правеше проблеми при спускане, но след първата нощувка в закътано заливче и хванахме цаката - слагаш обувка с дебела подметка и я пускаш стъпил върху веригата.
В програмата влизаха разходки с надуваемата лодка, и плуване с шнорхели из прозрачното море.
Накрая, малко уморени, но заредени с дъха на море, вятър, вълни и приключения, казахме сбогом на "Морския танцьор".
Ех, за Ожуйското и Карловачкото пиво ще си спомняме с носталгия... поне до следващото лято!
А "Sea Dancer" ни хареса много и след 2 години го ях(т)нахме отново, но този път в друга посока.
Всичко това се оказа на мястото си този септември. Резултатът е едно незабравимо преживяване!
Не липсваха и някои перипетии, но те само ни заредиха с допълнителни емоции - поривист вятър единия ден ни завъртя два пъти на 360'. За да се отсрамя, трябва да кажа няколко неща в своя защита - беше чудесен ден и плавахме само на платна като се стараехме да постигаме добра скорост; имаше специфични резки пориви на две места като съвсем не бях единствената яхта, която се завъртя на същото място; като видях, че други се въртят там - рифовахме предварително, но при все това се врътнахме и ние - нямаше начин, отпуснах гика и се завъртяхме на опъната генуа защото порива беше много силен. Таня снимаше видео при първото завъртане и после имахме доста забавен материал, изпълнен едновременно с писъци и смях.
В едно заливче изтървахме куката на 10 м дълбочина - най-добрият ни плувец я последва, но тя бързо потъна. Застраховката я покриваше и никой не рискува ухобол...
Котвата нещо правеше проблеми при спускане, но след първата нощувка в закътано заливче и хванахме цаката - слагаш обувка с дебела подметка и я пускаш стъпил върху веригата.
В програмата влизаха разходки с надуваемата лодка, и плуване с шнорхели из прозрачното море.
Накрая, малко уморени, но заредени с дъха на море, вятър, вълни и приключения, казахме сбогом на "Морския танцьор".
Ех, за Ожуйското и Карловачкото пиво ще си спомняме с носталгия... поне до следващото лято!
А "Sea Dancer" ни хареса много и след 2 години го ях(т)нахме отново, но този път в друга посока.
