четвъртък, 26 юни 2014 г.

Йонийско море

След като снощи спахме във Вати (столицата на Итака), днес се преместихме във Фрикес. И двете места са чудни, Фрикес е доста малко, но оживено.
Само дето одеве такива пориви се развилняха, че котвата ни изпусна и щеше да ни натресе кърмата в камъните на брега. С дружни усилия и бързи реакции успяхме да я спасим и да я преместим на отсрещната стана на пристанището, на борд на друга лодка, която пък също е на борд на трета. Явно тука ще е по-спокойно.

сряда, 25 юни 2014 г.

Екипаж

Вече плаваме

Стигнахме Тризония. Първата вечер спахме на Лаврио. На другия ден при приятен вятър почти през цялото време доплавахме до о-в Ангистири.

Следва дълъг преход от 17 часа до Тризония, където ни се повреди жилото на газта точно докато акостирахме в 1 през нощта.

След дълго и продължително чакане късно снощи се появи механика с бодрото "Good morning!". Сега сме готови и след минута отплаваме към Итака - следващ доста дълъг преход.

вторник, 17 юни 2014 г.

Саронически залив

По всичко личи, че маршрутът ни на това плаване през Коринтския канал ще е доста плаващ, демек ще се решава и променя в движение. Дотук никой от екипажа, освен мене не се поинтересува кой знае колко къде можем да спираме и къде какво интересно има. Тук съм обединил всичко, каквото съм разбрал за интересните места от Лаврио до входа на Коринтския залив.

Сароническият залив се намира на югоизток от Атина и там някъде ще трябва да ни е първата спирка. Основните острови (тъй като нашият екипаж е много пристрастен към островите и не намира за сериозно да се пристава на мейнленда) в Сароничесия залив са Саламина, Егина, Агистири, Метана (това не е остров, а полуостров), Спестес, Порос, Хидра. Само първите три от тези острови са ни по път към Коринтския канал, ето и малко повече информация за тях.

Освен тези острови ще спомена и Каламаки, което е на сушата, но е най-близката точка до Коринтския канал. Отзивите за него от лоцията на Род Хейкел от преди 10 години не са никак ласкави, но изглежда от тогава насам мястото се е променило към по-добро.

Остров Саламина  си е направо като залепен до сушата, западно от Пиреа. Често се приема като предградие на Атина. Иначе бил тих, селски район. Има някакви плажове, но доколкото съм разбрал не са нищо особено. Около 40000 човека живеят на острова, 30000 от които в общината на столичния град, който пак се казва Саламина.

Островът е разделен на две административни единици (общини да речем). Едната е тази на столицата, Саламина, а другата е с главен град Ампелакиа. 

Столицата Саламина е разположена в западната част на острова, точно в най-двадената в сушата част на Саламинския залив.

В самата столица живеят малко под 26000 човека.

Друг "голям" град на тоя остров е Палукия, който се намира в североизточната част на острова и всъщност е второто по големина пристанище в Гърция след Пиреа. Всъщност Саламина и Палукия на картата изглеждат като един град почти, който е разположен в тясната част на острова от западния до източния бряг.

Има доста други населени места, по-големи и по-малки. Ще спомена само Аянтейо - сравнително голямо населено място в югозападната част на острова. Кръстено е на Аякс, който по някакъв начин е доста свързан с острова. В Аянтейо могат да се видят църкви от 11-и и 12-и век.

Има мого история, свързана с острова, включително голямата битка с Персите 480 г. преди Христа, която се смята за една от най-забележителните в стратегическо отношение морски битки. Гърците, ръководени от Темистокъл, разбили по-многобройната Персийска флота, с което сложили край на Персийските набези в Егейско море.

Остров Егина е весел и разнообразен остров. Островът има богата история и много развлечения. Той е на час път от Атина и поради това изглежда е доста посещаван. Една от забележителностите на този остров е близостта му с остров Агистири, който ей сега ще опиша.

Остров Агистири и малък остров на югозапад от остров Егина. Слави се като райско кътче с тюркоазено море, красиви пещери и борови гори. Мястото е доста купонджийско и има много таверни, където може да се яде хубава риба и октопод, с който островът е прочут.

До 1920 година островът е бил практически ненаселен. То и в момента не е кой знае колко населен - малко над 1000 човека живеят на него постоянно. Чудесно място за гмуркане, за разходки по горите, за ядене и пиене (не всички от тези дейности ме интересуват, но не е зле да се знае).

Градовете на острова са Скала, Милос, Метохи и Лименария. Скала изглежда е най-туристическото и с най-много хотели. По всичко личи, че купонът е в този град. Има разбира се много таверни и барове.

Милос (който се казва също Мегалохори, което означава "Големия град"), е съвсем малко населено място, което обаче се води за главния град на острова, защото кметството се намира там (значи целия остров има един кмет...). Спокойно и красиво място със стари къщи, принадлежащи на същите фамилии в продължение на векове - това явно има значение за състоянието на къщите и облика на градчето. Има таверни, който отиде там не е застрашен от глад. Има си и собствено пристанище градчето.

Метохи е разположен високо по хълмовете на острова, над другите градове. Могат да се видят едни от най-старите и красиви къщи на острова. Градчето (или селцето) е нещо като вилна зона за хората от острова, както и за някои външни елементи. Но каква вилна зона може да е с къщи н апо няколко века...

Има и таверна - Парнансос. Може и да са повече от една, но изглежда тази е най-прочутата, защото само тя се споменава. Разбира се, не изключвам и възможността да е единствената. Казват, че си заслужава човек да издраска до Метохи, заради спиращите дъха гледки и заради красотата и спокойствието на традиционното гръцко селце.

За Лименария обаче твърдо е обявено, че има една-единствена таверна, но тя е толкова добра, че който е ходил веднъж, винаги се връща там. Казва се Тасос таверната. Отново отиването до Лименария е свързано с изключително красиви гледки и незабравима разходка. Друг е въпросът защо изобщо се казва по този начин, след като е може би най-отдалеченото отwikipedia.org морето село на острова. Което не означава, че е далече от морето, де.

Основно съм взимал информация (и снимки) от тези сайтове:
- http://www.agistri.com.gr
- http://www.aeginagreece.com/
- http://en.wikipedia.org/wiki/Salamis_Island

събота, 14 юни 2014 г.

Вантовият мост Харилаос Трикупис (Рио-Антирио)

Това е най-дългият вантов мост в света. Вантов мост е този, при който конструкцията е окачена на стоманени въжета, които в другия си край за захванати на издигнати над моста пилони. За разлика от висящия мост, където между съседните пилони виси въже (стоманено обикновено), на което с вертикални въжета е закрепена конструкцията на моста. Схемата, която съм взел от лекции на УАСГ, показва двата вида мостове. в) е висящ, г) - вантов :)
Това с мостовете е много интересно, но аз нищо не знам за тях.
Мостът Рио–Антирио е доста нов - пуснат е в експлоатация 2004 г. и е наречен на гръцкия държавник Харилаос Трикупис, който се счита за основоположник за съвременната гръцка парламентарна демократична система. Още на 34 години става министър на външните работи след някакъв успех в преговорите с англичаните. Избран е и в парламента. После следва доста бурна кариера, като седем пъти е бил министър-председател на Гърция. Известен е като реформатор и носител на модерното в политиката. На него се дълги изграждането на много пътища, железници и пристанища, като по негово време е открит и Коринтският канал. Той е и човекът, който планира построяването на моста Рио–Антирио, но това съоръжение е било финансово непосилно за неговото време.
Неговото верую е било изграждането на инфраструктура за подпомагане на бизнеса и създаване на подходящи условия за привличане на чуждестранни инвестиции.
Реформаторските му проекти обаче са страдали от непрестанните политически промени в страната. Често правителството му е било на власт по няколко месеца. Все пак през 1882 г. заема министър-председателското място за 3 години и през този период успява да доведе до край голяма част от реформаторските си проекти.
Въпреки всичко финансово държавата е била в тежко положение. Голяма заслуга за това се отдава на огромната корупция, но също така и на факта, че при поредното си идване на власт Харилаос Трикупис заварва държавната хазна изпразнена заради мащабни военни подготовки, свързани със Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Корупцията се е вихрила по позната схема, при която партиите правят мощни и много скъпи изборни кампании, финансирани от бизнеса, на когото са обещани съответните мащабни държавни харчове след спечелване на изборите.
 В резултат на всичко това при поредното си идване на власт през 1892 г. Трикупис произнася знаменателната си реч "За съжаление сме банкрутирали".
В лошо здраве и в не много добро финансово състояние, Трикупис изживява последните си няколко години във Франция, където и почива.

Мостът е дълъг 2880 м. и свързва основната земя на Гърция с Пелопонес, като намалява много времето за преминаване, което преди моста е ставало с фериботи. Има по две ленти за движение на автомобили във всяка посока, аварийна лента, както и тротоар за пешеходци. Широк е 28 м. 
Сега, има някаква неяснота дали не е втория по дължина вантов мост. За целите на тези сравнения се взима само частта от моста, която е закрепена на ванти. Обикновено в краищата моста си стъпва на твърда земя и тези участъци не се отчитат в състезанието. Та на този мост частта, която виси на вантите, е 2252 м. А във Франция има друг мост, виадукта на Мийо (le Viaduc de Millau), на който тази част е дълга 2460 м. Обаче френския виадукт конструкцията е захваната към пилоните и с лагери, освен вантите. Това прецаква французите и поставя гръцкия мост на първо място по дължина сред чисто вантовите мостове.

Много технически предизвикателства са преодолени при изграждането на моста, но няма да се разпростирам. 

Важното е, че под този мост ще напуснем Коринтския залив, за да се появим в залива на Патра. Мостът има четири пилона с три междупилонни пространства, през които се минава. Обикновено между средните пилони минават големите кораби, защото там мостът е най-висок. По-малките, като нас, използват страничните пространства, по правило от дясно на движението.

Но е важно да се знае, че за всяко преминаване се иска разрешение от Rion Traffic на 14 VHF канал 5 мили преди моста и след това - на 1 миля преди моста.

Източници: Уикипедия, лекции на УАСГ, в. Дневникhttp://www.cruiserswiki.org/wiki/Korinthiakos_Kolpos




сряда, 4 юни 2014 г.

Списък за яхтата 21-28 юни Гърция

Здравейте Капитани, Пасажери и Юнги,

Позволих си да преправя списъка с покупки за яхтата...
Подлежи на коментари разбира се, знаете как е :)


Хранителни
# Продукт Количество От къде
1 Бяло сирене 1 кг България
2 Кашкавал 1 кг България
3 Майонеза Lesieur 2 буркана България
4 Лютеница 3 буркана България
5 Луканка 4 бр България
6 Салами 2 бр България
7 Кафе 2 пакета България
8 Захар - кафява, на бучки 1 кутия България
9 Сол розова 250 гр България
10 Зехтин 2 литра Гърция
11 Лимони 4-5 бр Гърция
12 Подправки черен/червен пипер, мерудии България
13 Маслини 2 кг Гърция
14 Горчица 1 бр България
15 Люти чушки (бурканче) 2 бурканчета България
16 Лук 1 кг Гърция
17 Шоколад 4 бр България
18 Ядки микс 1 кг България
19 Сладкиши вафли, кексчета, бисквити България
20 Чесън 2 глави България
21 Вино розе 2 кашона България
22 Вино Пино ноар 1 кашон България
23 Бира Mitos 20 кутийки Гърция
24 Риба тон 3 консерви България
25 Оцет 1 бутилка България
26 Яйца 12 бр Гърция
27 Хляб 3 бр Гърция
28 Спагети 2 пакета България
29 Месо/риба/морски дарове юнашката на корем :) Гърция
30 Масло 0,5 кг Гърция
31 Домати 4 кг Гърция
32 Краставици 3 кг Гърция
32 Тиквички Гърция
32 Патладжани Гърция
33 Вода 20 л Гърция
Нехранителни
# Продукт Количество От къде
1 Салфетки 2 пакета България
2 Тоалетна хартия 8 рула България
3 Мокри кърпи 1 голяма опаковка България
4 Гъба за миене 1 бр Мартин
5 Веро 1 бр Мартин
6 Пепелник за вятър 1 бр Мартин
7 Чували за боклук 10 бр (големи) България
8 Кафеварка 1 бр Катя
10 Лекарства - обезболяващи, лепенки, бинт, реванол България
11 Алуминиево фолио 1 бр България
12 Найлоново фолио 1 бр България