сряда, 5 август 2015 г.

Милос - малко предварителна информация

Снимката е от http://www.mymilos.gr

Гръцкият остров Милос, част от Цикладите, представлява приятна изненада за достатъчно авантюристичния пътешественик, решил да се отклони от Санторини, Миконос и другите популярни острови. Както и Санторини, Милос е остров, който не само е богат на минерали, но също и на нещата, които пътешествениците идват да търсят в Гърция - красиви плажове, история, боядисани в бяло Цикладски селца, превъзходна храна и хора с добри сърца. Комбиниран със Сифнос, Милос представлява перфектна дестинация за почивка за тези, които искат да усетя Гърция в цялата й красота, без тълпите от по-популярните острови от Цикладите.


Сводобен превод от тук: http://www.greektravel.com/greekislands/milos/

Понеже се появиха съмнения в компанията дали този остров си заслужава да бъде посетен по време на предстоящото плаване из Цикладите,  реших да поровя в Интернет и да събера информация.

Всичко, написано тук, е взето от някъде и не се базира изобщо на собствен опит. Всичко съм крал от следните сайтове:

https://en.wikipedia.org/wiki/Milos
http://www.greektravel.com/greekislands/milos/
http://www.huffingtonpost.com/yanna-darilis/milos-greece-in-the-raw_b_5679907.html

И един сайт, от който взех само картинката с хубавото селце по-горе и който много ми хареса: http://www.mymilos.gr.

Надявам се септември да мога да разкажа много интересни собствени впечатления.

Първото нещо, за което се сещам и заради което винаги съм искал да отидем на Милос, е разбира се, Венера от Милос. Тая най-прекрасна статуя толкова ме възхити в Лувъра, че не съм спрял да се сещам за нейната грация, красота, финес и леко надменна и изумителна женственост, излъчваща дори лека насмешка с цялото си тяло. 


Понеже самата Венера е позната като богинята на любовта и красотата, на този остров му викат и "Островът на влюбените" . Това е и една от причините да е много посещавам - особено през август, когато и ние евентуално ще сме там.Предполагам, че е голям разкош да си там май или октомври, когато и времето е много по-поносимо и няма толкова туристи.

Освен статуята Венера Милоска се оказва, че има и други известни статуи от този остров, като тази на бог на медицината Асклепий, която пък се намира в Британския музей. За този бог се смята, че се е разхождал с тояга, около която е имало увита змия - символът на медицината, който виждаме по аптеките днес. 

Островът е, разбира се, богат на история, датираща от много отдавна. Още преди 15000 години островът е бил популярен заради вулканичното си стъкло, от което са се правели остриета на оръжия. Тази суровина, както и важното местоположение на острова, намиращ се на пътя от Атина за Крит, са изиграли важна роля в развитието му. 

Островът и бил завладяван от различни завоеватели през вековете, като се почне от Дорийците през 6 преди Христа, Атиняните - малко по-късно, Спартанците пък са ги освободили от Атиняните, после Франките; някакъв лорд с италианско име също ги е владял за малко, после Венецианците и, разбира се - Турците.

Много може да се рови човек в историята на острова. Но ние не сме много по тая част. Затова...


Плажовете

Както казва Yanna Darilis в нейнинта статия http://www.huffingtonpost.com/yanna-darilis/milos-greece-in-the-raw_b_5679907.html,

papafragas2.jpg 
 Докато лодката ни наближаваше пристанището, видях просторен, широк, скалист пейзаж. Още тогава почуствах острова по различен начин. Видях малките цветни къщи на рибарските селца по бреговата линия, построени на цветни планински скални образувания. както забелязах в пристанището на Адамос, островът отначало приличаше на типичен остров от Цикладите, с минималистични кубични къщи, сгушени по протежението на брега и планинските склонове, с акценти в синьо, синьо-зелено, зелено, червено или сиво. Пътувайки към хотела обаче забелязвах все повече изумителни скални образувания, които ми напомняха на Гранд Каньон.
[...]
Предполагах, че има около 5 плажа за изследане, но островът се слави с повече от 50 плажа! Островът е изграден върху вулканична скала която се е появила от Егейско море преди около 2.7-1.8 милиона години в резултат на континенталните размествания, при които Европа се е отделила от Африка и са се образували Средиземно и Егейско море. Скалните образувания са пре-исторически и островът е изграден върху вулканичен камък и лава. Забравете просто да си седите на плажа и да четете, имам много повече за иследване тук!

firopotamos3.jpgКазват, че Милос е рай за любителите на плажове. Смята се, че едни от най-красивите плажове в Гърция са на този остров. Пък не е да не сме виждали красиви плажове в Гърция! Освен плажове, има и много други места, подходящи за плуване. Потокът от лава е създал изключително интересна брегова линия с невероятни пейзажи, които понякога те карат да се чувстваш все едно си на друга планета. Ето само за пълнота някой от местата, които си заслужавало да се посетят заради плажовете:
sarakiniko8.jpg 

Sarakiniko (изборът за любим плаж на ), Agios Konstantinos, Alogomantra, Agios Konstantinos, Papafrakas (не сте виждали друг такъв плаж, казва Мат Барет в блога си), Polonia, Mandrakia (това е малко пристанище, в което имало страхотен малък плаж с бял пясък; можеш да плуваш на воля отвъд кръчмата Medusa Restaurant-Ouzerie - демек, всеки може да прекара добре на това място), Paleohori, Papikinou, Mavra Gremna, Hivadolimni, Gerakas, Triades, Agios Ioannis, Firiplaka, Agia Kyriaki, Paliochori, Agia Kyriaki, Provatas Beaches, ...

Явно ще трябва отделна статия специално за плажовете.

Пристанища


Това доста ни интересува, ще пиша, като прочета в лоцията. Ето едно за начало:




mandrakia.jpg

И още едно, тоя път не на шега:

adamas2.jpg

четвъртък, 30 юли 2015 г.

2 седмици из Цикладите

Ето плановете за плаването ни тази година. Вторите две седмици на август по Цикладите. Със сигурност ще умрем от жега - с Джедайте бяхме там началото на май и беше ужасно топло, за средата на август не ми се мисли :)

И понеже всеки от екипажа говори за това какъв щял да ни бъде маршрута, но никой нищо не предлага, аз, като най-заинтересован от точния план, ще направя първото предложение:





Получават се следните преходи:

1Athens to Kea45 nm
2Kea to Milos61 nm
3Milos to Folegandros35 nm
4Folegandros to Thira35 nm
5Thira to Amorgos41 nm
6Amorgos to Paros43 nm
7Paros to Kitnos49 nm
8Kitnos to Athens62 nm





Планът е чудесен, защото позволява постоянно да го нарушаваме и променяме. Първо, планираните преходи са 8 при 13 дни, с които разполагаме. Т.е. 5 дни ни остават за мотаене по островите или за изчакване на малко по-поносим вятър. И второ - дължината на преходите е повече от прилична, преходите са по-скоро къси, с изключение на два, които пак не са чак толкова дълги - 62 морски мили за 11 часа даже и с тая мини лодчица все ще ги вземем (живот и здраве). Т.е. ако тръгваме към 9 (а ние много по-рано ще сме готови и ще искаме да тръгваме заради жегата), значи към 8 вечерта ще сме на следващото пристанище. Даже няма да е почнало да се разхлажда :)


















сряда, 6 август 2014 г.

Халкидики - планове за 5-дневно плаване

Ето някои идеи за това къде може да се отиде за 5 дни, като се тръгва от Кавала или Керамоти.

Интересни и достъпни, при подходящо време, места на Халкидики:

Марината на Порто Карас

Неа Муданя

Неа Скиони

Залива на Каламити

Порто Куфо

Остров Амулани

Ормос Панагиас

Остров Диапорос

Ето един възможен маршрут:

Маршрут A


http://www.charterayacht.gr/page/en/1261574245
http://www.nasamnatam.com/pochivka/SEDMIChNA_POChIVKA_NA_VETROHODNA_IaHTA_OKOLO_TASOS_I_HALKIDIKI-84071.html

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Йонийско море

След като снощи спахме във Вати (столицата на Итака), днес се преместихме във Фрикес. И двете места са чудни, Фрикес е доста малко, но оживено.
Само дето одеве такива пориви се развилняха, че котвата ни изпусна и щеше да ни натресе кърмата в камъните на брега. С дружни усилия и бързи реакции успяхме да я спасим и да я преместим на отсрещната стана на пристанището, на борд на друга лодка, която пък също е на борд на трета. Явно тука ще е по-спокойно.

сряда, 25 юни 2014 г.

Екипаж

Вече плаваме

Стигнахме Тризония. Първата вечер спахме на Лаврио. На другия ден при приятен вятър почти през цялото време доплавахме до о-в Ангистири.

Следва дълъг преход от 17 часа до Тризония, където ни се повреди жилото на газта точно докато акостирахме в 1 през нощта.

След дълго и продължително чакане късно снощи се появи механика с бодрото "Good morning!". Сега сме готови и след минута отплаваме към Итака - следващ доста дълъг преход.

вторник, 17 юни 2014 г.

Саронически залив

По всичко личи, че маршрутът ни на това плаване през Коринтския канал ще е доста плаващ, демек ще се решава и променя в движение. Дотук никой от екипажа, освен мене не се поинтересува кой знае колко къде можем да спираме и къде какво интересно има. Тук съм обединил всичко, каквото съм разбрал за интересните места от Лаврио до входа на Коринтския залив.

Сароническият залив се намира на югоизток от Атина и там някъде ще трябва да ни е първата спирка. Основните острови (тъй като нашият екипаж е много пристрастен към островите и не намира за сериозно да се пристава на мейнленда) в Сароничесия залив са Саламина, Егина, Агистири, Метана (това не е остров, а полуостров), Спестес, Порос, Хидра. Само първите три от тези острови са ни по път към Коринтския канал, ето и малко повече информация за тях.

Освен тези острови ще спомена и Каламаки, което е на сушата, но е най-близката точка до Коринтския канал. Отзивите за него от лоцията на Род Хейкел от преди 10 години не са никак ласкави, но изглежда от тогава насам мястото се е променило към по-добро.

Остров Саламина  си е направо като залепен до сушата, западно от Пиреа. Често се приема като предградие на Атина. Иначе бил тих, селски район. Има някакви плажове, но доколкото съм разбрал не са нищо особено. Около 40000 човека живеят на острова, 30000 от които в общината на столичния град, който пак се казва Саламина.

Островът е разделен на две административни единици (общини да речем). Едната е тази на столицата, Саламина, а другата е с главен град Ампелакиа. 

Столицата Саламина е разположена в западната част на острова, точно в най-двадената в сушата част на Саламинския залив.

В самата столица живеят малко под 26000 човека.

Друг "голям" град на тоя остров е Палукия, който се намира в североизточната част на острова и всъщност е второто по големина пристанище в Гърция след Пиреа. Всъщност Саламина и Палукия на картата изглеждат като един град почти, който е разположен в тясната част на острова от западния до източния бряг.

Има доста други населени места, по-големи и по-малки. Ще спомена само Аянтейо - сравнително голямо населено място в югозападната част на острова. Кръстено е на Аякс, който по някакъв начин е доста свързан с острова. В Аянтейо могат да се видят църкви от 11-и и 12-и век.

Има мого история, свързана с острова, включително голямата битка с Персите 480 г. преди Христа, която се смята за една от най-забележителните в стратегическо отношение морски битки. Гърците, ръководени от Темистокъл, разбили по-многобройната Персийска флота, с което сложили край на Персийските набези в Егейско море.

Остров Егина е весел и разнообразен остров. Островът има богата история и много развлечения. Той е на час път от Атина и поради това изглежда е доста посещаван. Една от забележителностите на този остров е близостта му с остров Агистири, който ей сега ще опиша.

Остров Агистири и малък остров на югозапад от остров Егина. Слави се като райско кътче с тюркоазено море, красиви пещери и борови гори. Мястото е доста купонджийско и има много таверни, където може да се яде хубава риба и октопод, с който островът е прочут.

До 1920 година островът е бил практически ненаселен. То и в момента не е кой знае колко населен - малко над 1000 човека живеят на него постоянно. Чудесно място за гмуркане, за разходки по горите, за ядене и пиене (не всички от тези дейности ме интересуват, но не е зле да се знае).

Градовете на острова са Скала, Милос, Метохи и Лименария. Скала изглежда е най-туристическото и с най-много хотели. По всичко личи, че купонът е в този град. Има разбира се много таверни и барове.

Милос (който се казва също Мегалохори, което означава "Големия град"), е съвсем малко населено място, което обаче се води за главния град на острова, защото кметството се намира там (значи целия остров има един кмет...). Спокойно и красиво място със стари къщи, принадлежащи на същите фамилии в продължение на векове - това явно има значение за състоянието на къщите и облика на градчето. Има таверни, който отиде там не е застрашен от глад. Има си и собствено пристанище градчето.

Метохи е разположен високо по хълмовете на острова, над другите градове. Могат да се видят едни от най-старите и красиви къщи на острова. Градчето (или селцето) е нещо като вилна зона за хората от острова, както и за някои външни елементи. Но каква вилна зона може да е с къщи н апо няколко века...

Има и таверна - Парнансос. Може и да са повече от една, но изглежда тази е най-прочутата, защото само тя се споменава. Разбира се, не изключвам и възможността да е единствената. Казват, че си заслужава човек да издраска до Метохи, заради спиращите дъха гледки и заради красотата и спокойствието на традиционното гръцко селце.

За Лименария обаче твърдо е обявено, че има една-единствена таверна, но тя е толкова добра, че който е ходил веднъж, винаги се връща там. Казва се Тасос таверната. Отново отиването до Лименария е свързано с изключително красиви гледки и незабравима разходка. Друг е въпросът защо изобщо се казва по този начин, след като е може би най-отдалеченото отwikipedia.org морето село на острова. Което не означава, че е далече от морето, де.

Основно съм взимал информация (и снимки) от тези сайтове:
- http://www.agistri.com.gr
- http://www.aeginagreece.com/
- http://en.wikipedia.org/wiki/Salamis_Island