Халкидики - планове за 5-дневно плаване

Ето някои идеи за това къде може да се отиде за 5 дни, като се тръгва от Кавала или Керамоти.

Интересни и достъпни, при подходящо време, места на Халкидики:

Марината на Порто Карас

Неа Муданя

Неа Скиони

Залива на Каламити

Порто Куфо

Остров Амулани

Ормос Панагиас

Остров Диапорос

Ето един възможен маршрут:

Маршрут A

http://www.charterayacht.gr/page/en/1261574245

http://www.nasamnatam.com/pochivka/SEDMIChNA_POChIVKA_NA_VETROHODNA_IaHTA_OKOLO_TASOS_I_HALKIDIKI-84071.html

Коринтския канал

Oткрит e през 1893 г. и отделя полуостров Пелопонес от основната суша на Гърция. Каналът е дълъг 4 мили (около 6 км) и е дълбок 8 м.

Движението в канала е еднопосочно. За преминаването му се иска разрешение от контролната кула в Истмия на 11 VHF канал. От двете страни на канала има място за изчакване. Няма определено разписание кога в коя посока е отворен каналът.

Преминаването се заплаща, разбира се. Това става от източната страна на канала. За малките яхти има кей до отдела за обслужване на клиенти, където трябва да се отнесат документите на лодката и да се заплати таксата. Може да се плаща в кеш или с кредитни карти. Има една таблица със сложни сметки за таксата на този адрес, но в общи линии се смята така (според дължината на лодката):

Под 6 метра: 50 евро
От 6 до 9 метра: 80 евро
Над 9 и под 15 метра: 80 + (дължината - 9) * 23, т.е. 80 евро + 23 евро за всеки метър на 9-те.
Над 15 и под 25 метра: 80 + (дължината - 9) * 25
Над 25 метра: 80 + (дължината - 9) * 27

Това е правилото, но приятели, които са минавали от там ми казаха, че за 10,5 метрова лодка са платили около 140 евро, което не съвпада съвсем с формулата. Но е горе-долу там.

Тарифите за местните (лодки, регистрирани в Истмия, Коринт и Лутраки) са по-ниски. Това включва и чартърните лодки. За тях таксата е 32 евро, което си е сериозна разлика.

От двете страни каналът има по две комбинирани светлини от ляво и от дясно - червена над зелена. Зелената свети, когато преминаването е разрешено, а червената - когато не е. Въпреки тези светлини се изисква получаването на устно разрешение от службите. Както вече казах - на 11 канал.



* Информацията и снимките са взети от следните сайтове:

http://www.noonsite.com/Countries/Greece/CorinthCanal
http://www.aedik.gr/frontend/index.php?chlang=EN

"GREEK SEAMANSHIP" REGATTA (03-04 май 2014) на морски клуб OTHAK

Първо да кажа - всички снимки и видео клипове в тази статия са правени основно от Иван и Елмира Кехайови. Има и една-две снимки от Ивета Николова, която участваше във втората регата. Нейните снимки ще са основен материал за статията за втората регата.

Малко на шега стана цялата работа. Както споменах тук, направих цяла организация от нищото. Исках по това време да ходя на някой практически курс в Кавала, но то нямаше. Явно заради регатите. Като чух за тези регати, някак си се вдъхнових. Проучих всички възможности да се включа в някой екипаж, но все попадах на камък. Та затова се обадих на Стефан, който да ми даде телефона на Статис и му звъннах. За няколко дни всичко беше уредено.

Само екипажа беше леко неясен. Пък и от всички, които предвиждах за екипаж, никой не беше наясно с ветроходните състезания и почвах да се чудя какво ще правим изобщо на тия регати. Е, звъннах на Стефан да го питам няма ли да дойде той да ни води. Стефан ме е учил за капитан, пък и едно учебно плаване направихме заедно с него, Румен и Джордж от Гърция до България. Беше много яко, пък и видях на живо Стефан в действие. Не, че имах нужда от доказателства за ветроходните му умения, той си е достатъчно известен и без това.

Звъннах му, но той нали си купува нова лодка и точно по това време каза, че или ще е вече на нея или ще се занимава с формалностите около нея и няма да може. Но пък за сметка на това така се ангажира с "проекта", че не миряса, докато не ми намери най-доброто решение за нашето участие. Ама като казвам най-доброто, имам предвид, че се оказа определено най-доброто, за което даже и не съм се надявал. Решението се казва Николай. Състезател и треньор от много време. Няма да разказвам за постиженията му - само за първите му награди трябват пръстите на двете ръце на четири човека.

Доста скептичен изглеждаше от началото. Пък и май до самия край си остана такъв с нашия лежерен екипаж :) Но се нави. Даже ходихме и до Кавала предварително, за да си видим лодката (Apodrasi) и да видим тоя генакер, дето сме го намерили да се състезаваме с него защо не става на тая лодка. Ами не ставаше наистина - не знам къде сме гледали, но ветрилото беше с около два метра по-дълго, отколкото мачтата.

За сметка на това Николай набързо сглоби новия Melges на Статис. Melges са състезателни лодки, каквито в България има 3. Имало е 4, но едната по малко сложен път е стигнала до Статис. Всъщност Melges е името на дизайнера на тия лодки. Както и да е, цялата лодка (тази там беше Melges 24) тежи под един тон, като килът е към 300 кг. само.
Натоварихме генакера в колата, примирихме се с изчезналото ремарке за лодки на Николай от яхт клуба, изядохме по един гирос на центъра на Кавала (не бяха много хубави) и си се върнахме да чакаме да дойде 1-ви май.

1-ви май дойде и ние поехме (аз, Катя и Николай) към Кавала. С другите щяхме да се срещнем там. Поехме, но в леко изнервено настроение. Прогнозата се беше променила няколко пъти и то все пък по-лошо и Катя вече изобщо не беше убедена, че добре е направила, като се е "вързала" на тая идея. Да не кажа, че направо си беше убедена в обратното. Ще мръзнем, ще зъзнем, нищо няма да е приятно. Хубавото от всичко това беше, че резервира една хотелска стая за почти целия престой, та по време на тая регата бях редовно изкъпан.

Първата вечер спахме на лодката. Духалката, която носех от София се оказа излишна, защото на яхтата си имаше такава. Загря перфектно и много бързо. Опасявах се от влагата, но ние греехме лодката при отворени люкове и нямаше никакъв проблем с влагата.

И така, в крайна сметка основният екипаж се събра - даже и Кехайови дойдоха по някое време, въпреки, че беше взело да изглежда леко невероятно да се появят. И тяхното тръгване не беше съпроводено с най-доброто настроение за това, както личеше по всичко. Иван така и не разбрах доправи ли тая презентация, която готвеше от един месец за посещението на големия шеф, а Елмира не спираше да се тормози, че вместо да се занимава с глупости, трябва да си седи в София и да организира разрушаването на апартамента, който си купиха.
Изобщо, страхотно начало. Само Румен не поднесе никакви изненади, но той си е стабилен. И да е имал някакви грандиозни проблеми, като нашите, никой не разбра :)

Другите членове на екипажа няма и да ги споменавам, защото те бяха повече членове, отколкото екипаж. В смисъл, че не дойдоха. Е, единия дойде, колкото да се качи на лодката за половин час да ни види, преди да отплаваме за първата тренировка и повече не се весна. Другите трима даже участваха на едната гонка, но явно нещо не им хареса и изчезнаха. Като оставим настрана факта, че това промени доста всички финансови разчети, си беше ОК, че останахме само основните. Даже повече от ОК, защото с първото излизане в морето всичко си дойде на мястото.

Първи ден - тренировка. Беше 2-и май, петък. Кехайов стана по някое време, леко с вид на буреносен облак. Елмира, както винаги беше приятна и позитивна, но той изглеждаше в ендо от най-ръбатите му настроения, които познавам. Ама нали си го знам... Пи кафе до обяд почти, но накрая успяхме да се организираме за отплаване за тренировка. Излизането от пристанището не стана мигновено, защото по неизвестни причини там се беше позиционирал тоя странен кораб от снимката и пръскаше с пълна сила. В отговор на това ферибота, който стоеше на пристанището поне от предната вечер, взе да свири неспирно. Изглежда течеше някакъв голям купон, който ние не можахме да разберем какъв е. Съмнявам се да е бил заради 1-и май, ама знае ли човек.
Тренировката мина много приятно, а пък си беше и силно необходима. Това с поворотите в състезателни условия не се оказа толкова проста работа и поне основните положения се нуждаеха от сериозно разясняване и трениране. Това не ни попречи на следващия ден на първата гонка някои от поворотите да ги изпълним по леко траги-комичен начин (това определение не е мое), но пък в крайна сметка човек се учи. :)

Хубавото беше, че прогнозата се оказа абсолютно погрешна и вместо калпаво време с дъжд ни пече слънце през цялото време. Това, пък и морето, платната и всичко, подобриха много ситуацията. Настроението вече беше друго и лежерното напиване вечерта в кръчмата (Апико, препоръчвам я, само да не е вътре и с жива музика) поставиха прекарването на друга основа. Особено, след като си намерих на другата сутрин забравения вечерта фотоапарат и Иван върна каничката от вино и другата посуда, която беше задигнал предната вечер.

Малко за самата регата. 2 дни се провежда - събота и неделя. 3-и и 4-и май. Първият ден има една гонка, която е технична и представлява  в обикаляне 3 пъти с ляв борд на 2 вехи, разположени по посоката на вятъра на разстояние 1,5 миля една от друга. Първоначалният план, както се вижда и на снимката, беше вехите да са на разстояние 2 мили и да се обикалят 2 пъти, т.е. общо 8 мили. Но после го промениха.

Вторият ден се провежда етап, съставен от две гонки. Финалът на първата е директно старт на втората за деня гонка. Леко на запад от Кавала има два малки острова, близо до брега и втория ден се обикалят. По-малкият от двата острова, който е и по-близо до брега, си е направо скала. Мисля, че са близо до Ираклица. След като се обиколят тези острови, се ходи до една голяма оранжева веха, разположена точно пред вълнолома на търговското пристанище на Кавала. Тази веха се минава отново на десен борд, както и островите, и финишираме горе-долу там, откъдето сме тръгнали - пред пристанището на Кавала.

Участващите лодки бяха разделени в два класа - със спинакер и без спинакер. В класа със спинакер имаше 6 лодки, а в нашия - 5. Ето и списък на лодките с техните коефициенти.

CLASS	Yacht	ToT
Spinakker	FOLIE A DEUX	1,0283
Spinakker	IPSIPILI	0,9906
Spinakker	STONEAGE	0,9661
Spinakker	PRINCESS OF LEMNOS	0,954
Spinakker	ILIANA	0,9245
Spinakker	ASSANTE	0,9174
Non-Spinakker	CARPE DIEM	0,8716
Non-Spinakker	OCEANOS	0,8372
Non-Spinakker	ALEXANDROS	0,8047
Non-Spinakker	APODRASI	0,8332
Non-Spinakker	KRISTY	0,6964

Сега, тия коефициенти кой и как ги е смятал, не можах да разбера. Има си независими мерители, пък после самите коефициенти май във федерацията се смятат, но някои изглеждаха не съвсем обосновани. Ама няма да го дискутирам, да не се отплесвам.

Първата гонка започна измъчено - чакахме доста време да духне вятър. Духна към 4 следобед, вместо към 3, когато трябваше да почне по предварителен план гонката. Ама по-лошото е, че след малко спря. Ние в нашия клас се движехме доста добре като за първи път. Пред нас бяха Александрос и Карпе Дием, зад нас имаше няколко лодки. Най-много ни интересуваше Кристи, заради добрия й коефициент. При това безветрие този коефициент работеше с пълна сила - 8 минути в час горе-долу печелеха пред нас. А ние доста постояхме. Добре, че накрая съкратиха гонката и я приключихме на втората обиколка. Но не беше добре това, че точно след като финиширахме духна здраво и изнесе Кристито за нула време до финала. И ни биха - финиширахме четвърти за деня, след Александро, Карпе Дием и Кристи.

Но това не беше повод за лошо настроение в никакъв случай. Вечерта беше купона в клуба. Бира и скара на корем, ди-джей, видео от гонката, добро настроение и приповдигнат дух.

На другия ден Кристи не участваше в състезанието. Ние втората гонка изглежда я карахме доста добре, защото понастигнахме Александрос, коети пак бяха пред нас. Но явно не сме ги настигнали достатъчно, защото класирането си беше като предния ден, само без Кристи - станехме трети, след Александрос и Карпе Дием. Радвахме се много, защото купа при първо участие на регата си е за радост.

По-важното беше, че всички  останаха мнооого доволни. Нямаше и следа от тази лека изнервеност от ежедневните дертове у повечето от участниците. За Николай не разбрах много-много остана ли доволен, но поне изглеждаше в добро настроение. Няма го много по снимките, ама ...



Румен си тръгна за София, другите останаха до 6-и, когато аз и Николай трябваше да поемем втората смяна. Само изчакахме Румен да запали колата и веднага отпрашихме към Тасос. Пак кръчма, отново препоръчана от Статис, който се слави (освен с другите си качества) и като голям познавач на кръчмите в региона. Рибената чорба беше много хубава, ама как се казваше таверната...

Сутринта станахме спокойно, обиколихме целия град, за да намерим най-романтичното кафе за закуска, което постави под известно напрежение тая част от екипажа, която очакваше по-бързичко да се добере до кафене със необходимата инфраструктура за сутрешен тоалет. Но за сметка на това снимката от романтичното кафе стана най-харесваната от всички снимки, публикувани на ветроходната ни страница.

На връщане минахме през Керамоти, което с Катя много харесваме. Ходихме на страхотния плаж, дето го има там, пихме който каквото пиеше и обратно в Кавала за прощална вечеря.

Останаха само хубави спомени и много емоция от това приключение със състезателен привкус.

Делфийският оракул

"Аз броя песъчинките на брега и измервам морето;
Разбирам речта на немите и чувам безгласните."


Най-важния оракул на Древна Гърция и съответно един от най-важните оракули в целия античен свят. Това с оракулите се оказа доста объркано, поне за мен. Винаги съм мислил, че това е човек, който прави пророчества. Обаче излиза, че оракулът е нещо (място, предмет, ...), чрез което божеството говори на хората. Той обаче не говори по някакъв ясен и разбираем начин. За целта си има тълкувател, който единствен разбира това, което божеството говори чрез оракула. Този тълкувател често се нарича също оракул. В случая с Делфийския оракул това е жрицата Пития. Името й идва от чудовището Питон, което е било победено от Аполон и в чест на която победа Аполон е построил храма в Делфи, при които се намира и оракулът.

Една от легендите разказва, че оракулът е открит от кози. Като попаднали на това място, от което излизали пушеци, козите започнали да се държат странно. Започнали да издават странни звуци и да се тресат в транс. Козарите, като отишли да видят какво става, и те взели да изпадат в транс. След това всеки от тях показал завидни познания за бъдещето, като изглежда голяма част се сбъднали.

Делфийският оракул е бил жена. Не знам как и кой е избирал коя жена да е жрицата, но знам само, че в началото жрицата била млада и хубава. Едно от условията обаче било да се откаже от голяма част от земните удоволствия, защото трябвало да се отдаде на Аполон. Но един от поръчителите на предсказания изглежда е сбъркал и я е подтикнал към съгрешение, като по този начин е прецакал уговорката. От тогава избирали около 50 годишни жени за тази работа. 

В древността тия оракули са били много важни и влиятелни. Политици и държавници са ходели да им правят предсказания. Такъв вид места е имало не само в древна Гърция, но и по другите части на света - Древния Египет, Индия, Китай и т.н.Там си имат други имена, но пък понякога думат оракул се използва в по-широк смисъл от този, свързан с Древна Гърция, така че да ги обхване и тях.
Предсказанията си имали поръчител, т.е. който иска да му се направи предсказание си поръчва на жрицата. За другите не знам, но за предсказанията на Делфийския оракул плащали много, особено в началото, когато те се извършвали само веднъж годишно - на рождения ден на Аполон. 

Ритуалът изглежда е бил много впечатляващ. Жрицата се е къпела в специален извор, пиела е вода от свещен извор (не знам дали е същия, в който се е къпела), обличала е специална одежда, слагала е лавров венец на главата и куп други такива специални неща. Имала си е изграден специален пиедестал, на който се е покачвала и е дишала от богатите на химични съединения пари. След което е изпадала в транс, изговаряйки по неразбираем начин това, което оракулът и предава. Имало е жреци, които да записват и тълкуват това, което тя говори. Резултатът от тълкуванието е бил поема, която давали на поръчителя. Тези поеми изглежда винаги са били писани по такъв начин, че да не са много еднозначни и да дават възможност да бъде обяснено разминаването между това, което се случва и това, което поръчителя очаква след  като си прочете поемата.


За осъществяването на археологическите разкопки на този храм цяло село е било преместено. Намира се в планината Парнас (Parnasos). Мислех, че останките представляват няколко колони, но изглежда има части от цели сгради, както и музей. В музея можели да се видят голяма част от даровете, дето са носени на оракула. Освен това се намира на много живописно, спиращо дъха място в планината, та може да е интересно да се видят. Доколкото разбирам има и някаква вътрешна част, в която има по-интересни неща, като статуя на Аполон, лаврово дърво и други неща с непознати за мене наименования. Само дето тази вътрешност на храма не е достъпна за посетители. 

Легендата казва, че в древността всички кораби са спирали там и са ходели да дават дарове на оракула, защото иначе Аполон много се ядосвал и ги стрелял от планината със стрели, които им причинявали ужасяваща смърт. Така че може би е по-разумно да го посетим тоя оракул, като минаваме от там. 

Източници:
http://www.ancient-greece.org

http://www.wiccantogether.com/group/blackberryfiledocrale/forum/topics/research-on-the-oracle-of
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB

От Егейско до Йонийско море - планове

Стана така - имах големи и хубави планове за продължаване на обучението ми по ветроходство и управление на яхти. Бях измислил всичко. Щях да се обадя на Статис и за си резервирам за някой от ранните курсове. Даже Катя се беше съгласила да ходим заедно. Очертаваше се много добро преживяване!

За нещастие бях споменал за това и на г-н Шакев. И той веднага излезе с неустоимо предложение - яхта за 4-ма за умопомрачителната цена от 650 евро за седмица. От 21-и юни. Уловката е, че я взимаме от Лаврио (до Атина), а трябва да я върнем на Лефкада.

Много ми хареса идеята. Първо, ще сме малко хора. Второ, Катя отдавна иска да ходим в Йонийско море. Не сме припарвали никога. Аз все се дърпам, защото, без да имам достатъчно информация, винаги съм си представял, че е по-кротко море. Пък аз нямам нищо против малко по-големите вълни. Т.е. по-добра възможност от тази на дали ще имаме!

Най-якото обаче е маршрута. Ще трябва да минем през Коринтския канал, който не е за пропускане! Дълъг 4 морски мили (6,4 километра), широк малко повече от 20 метра, заграден от скали от двете страни, високи на места до 70 и повече метра. Само дотук звучи забележително!

Историята на канала е не по-малко интересна и дълговечна. Ще се опитам да дам събера повече информация тук.

Относно организацията, трябва да решим логистичния проблем, но за това и за всички други въпроси - тепърва.

* Снимката е взета от http://bg.wikipedia.org/wiki/Коринтски_канал

Морските ни приключения си имат нов дневник

Много сме запалени по морето и това не е от вчера. Мислим за море и яхти почти през цялото време. Много по-малко практикуваме, но се надяваме това да се промени. За тази година има доста планове например.

Кои сме тия ние? Няколко човека, които заедно планират, обсъждат, а понякога и осъществяват морски плавания и приключение. Кои по-успешни, кои не толкова, но всички - незабравими. Надявам се съвсем скоро всеки един от нас да се появи и в този блог със собствена публикация.

Защо ни е блога? Първо, за да съберем на едно място всичките дискусиите и информация, свързани с подготовката на плаванията ни. Всеки път тече голямо обменяне на екселски файлове с продуктите за купуване, разменят се разни линкове и картинки за маршрутите и местата, които смятаме да посетим, всеки разправя какво е научил за това място, за онова място. Хубаво и удобно ще е да ги сложим всички тия неща тук.
И разбира се, след като се върнем, пък по по време на самото плаване, трябва да разкажем какво сме правили, къде сме ходили, колко розе и узо сме изпили (нищо, че розе пиели само пеизаните) и колко добре сме си изкарали.

Всичките ми лични преживявания, свързани с морето, досега съм ги публикувал в любимия ми форум (OFFRoad-Bulgaria.com). Там ще продължа да публикувам. Това е и мястото, откъдето получавам и най-много информация и помощ за неща, които ме интересуват - от местата, на които мислим да ходим, до това как да си сглобя барбекю за яхтата.Там получих и светкавична и мнго ценна помощ и когато мислехме, че потъваме при едно от последните плавания, но това е друга тема. :)

Блогът няма никаква комерсиална цел. Ще пишем всичко, което ни е харесало и ни е хрумнало без допълнителни съображения. Ако някой от авторите в този блог бъде заподозрян, че не се изразява достатъчно свободно е много вероятно да бъде изключен. :)

Така звучният рейс: Шибеник - Сплит и обратно

Ден I - Напускаме София

Екипажът тръгна с малко закъснение от София (но нямаше как - трябваше кафето да се свари). Както обикновено трябваше да почакаме на Българо-Сръбската граница, но щом я прекосихме тръгнахме към Загреб с мръсна газ, нали трябваше да направя бойно кръщение на моето току що закупено Renault Clio...

В Загреб пристигнахме към 17 ч местно време и веднага побързахме да се настаним в апартамента, който се оказа супер як. Вечерта както обикновено излязохме да разгледаме нощен Загреб. Разбира се по-голямата част от екипажа (Митко, Мартин, Йосиф и Мария) отново взехме трамвая на прибиране към апартамента, който се оказа отново (казвам отново, защото с трамваите в Загреб хич не ни върви) за гараж и трябваше да се прибираме пеша.

Ден II - Enjoy Zagreb

След изморителното прибиране предната вечер, решихме следващия ден в Загреб да си направим волна програма: разходки, пиене на бира и лежане в парка, каране на wake board на Загребачкото йезеро, каране на колело... Все забавни неща.

Вечерта екипажът се събра на обща вечеря и обсъди отново предстоящото плаване.

Ден III - Към Шибеник

На сутринта екипажът рано сутринта се отправи към така отдавна чакания Шибеник. настанихме се следобеда в квартирите, а вечерта след като похапнахме пица се отправихме към барчето Castello и се забавлявахме с музика на живо с група Cotton Club. Биричка, танци - манци до зори:)

Ден IV - Check-in

След като направихме задължителната сутрешна разходка в Шибеник се отправихме към местния Konzum за да напазаруваме останалата част от храната за лодката. Пристигнахме на марина Sibenik и след като нашият опитен капитан Митко бе приел лодката, започнахме да товарим в Agram (името на яхтата).
Както обикновено вечерта беше съпроводена от лека салатка, биричка, уиски и заспиване. Не знам дали забелязвате градацията?!

Ден V - Отплаването

След дежурното кафе, баня и закуска, потеглихме на първата разходка с лодка.

Ден VI - Плаваме...

Рано - рано сутринта отплаваме за Трогир. Имахме добър насрещен вятър и лек вълни. На някои членове от екипажа им прилоша леко (не знам от вълните или от пиенето беше), други заспаха, а Капитана Шакев бдеше постоянно нас екипажа. Разбира се той се погрижи и да не скучаем, придвижването ставаше с адски много повороти...
След няколко часово плаване се закотвихме в залива Rogoznica. Сготвихме и зачакахме първата буря в открито море - много дъжд и светкавици. 30 мин след като си легнахме се събудихме от удара на лодката ни в тази на едни доста опитни лели германки. Оказа се, че заради лошото време котвата се е откачила, но благодарение на адекватната реакция на екипажа под ръководството на Капитана се закотвихме здраво и заспахме отново.

Ден VII - Trogir

Тук няма какво много да споделя. Снимките сами ще покажат...Марината е в центъра на града

Ден VIII  - Към Сплит

За срамотите, не можахме да се организираме добре и успяхме да тръгнем от Трогир чак в 10 ч сутринта. След редуване на двигател и платна успяхме да стигнем до лагуната на Велик Дръвеник. Там отново посрещнахме буря, но вече бяхме подготвени, а и един услужлив чичко австриец върза допълнително въже към основата на мъртвата котва:)  След като премина бурята поплувахме и се отправихме към Сплит.
Марината сеоказа доста голяма и успяхме да акостираме в 18 ч. Равносметката е: 27 км на двигател и само 8 на платна.

Вечерта посветихме на разходка в центъра на Сплит. Останалото се вижда... Оказа се, че приликата със Староград не била случайна :)

Ден IX - Обратно към Шибеник

Пътуването от Сплит към Шибеник се оказа доста трудно. На няколко пъти се опитахме да вдигнем платната, но вятърът не беше с нас. Дъжд и мъгла също не липсваха. В крайна сметка цялото разстояние изминахме на двигател.

Ден X - Дневна разходка

На другия ден вдигнахме платната и се отправихме към Проклянско езеро. След множеството повороти и добър вятър пристигнахме до йезерото и се закотвихме 3 часа. Плаж, обяд и среща с лебеди. Приключението с лебедите беше доста вълнуващо и забавно. Някой хранил ли е лебед от ръката си?!

Прибрахме се в марината към 17:30ч и започнахме с подготовката за вечерята, а и предстоящия check out...

Ден XI - Равносметка за 6 дни плаване.

Нощувки: в Шибеник, залив Рогозница, Трогир и Сплит
Изминато разстояние: 285 км
Изразходвано гориво: 20 л

Циклади 2010 (14)

Това е, друго няма. На другия ден лодката се напълни с вода, капитана се изнерви допълнително, компанията тръгна да си купува билети за ферибот, Жоро каза, че единственото, което трябва да ни притеснява, е да не потънем, вързани за кея, че било голям резил и ние решихме да останем до края (или поне още колкото може) на яхтата. Катя направи криза, задето не сме се качили на ферибота, но на сутринта се беше укротила и така...

Иначе Миконос е много туристически, скъп та дрънка и не ме очарова. Не съм и снимал.

Спахме две вечери на Миконос, прекарахме приятно всъщност и на другия ден се върнахме в любимия на всички ни Каристос. Съвсем набързо се организирахме с колите и багажа и потеглихме обратно към БГ.

Беше страхотно, въпреки леките неуредици. Първия път беше още по-страхотен, щото нямаше неуредици. Догодина (или когато се организираме) пак сме там! Или някъде другаде, де, но с яхта.

До нови срещи!

Циклади 2010 (13)

На следващия ден потеглихме за Наксос. Той е голям колкото Парос и се намира точно до него.

Ако прочетете гайда за Наксос ще разберете колко е най и това място. Страхотна природа, много плодородна земя и изключително приятни и дружелюбни хора.

Не успяхме да охакаме лодката на комшото при паркиране. Комшото е шкипера на красива, черна, турска яхта, спряла неразумно до мястото, на което ние искахме да се вържем. Щяхме да успеем за малко да фраснем здраво хубавичкия, черен корпус на лодката, но комшото хукна самоотвержено по палубата, викайки "но-но-но-но" и успя да ни избута серсемина му със серсемин. Нищо, ние минахме през веригата на котвата му поне.

Вечерта си стояхме на яхтата - Елмира май ме измами, че щяла да прави мишмаш, та да не ходим на кръчма. На другата сутрин започнахме лежерно с кафе и закуски по близките кафенета. Аз и Катя, де. Иван и Елмира се присъединиха малко по-късно към нас, а Шакев продължаваше да поддържа пъблик рилейшъна, като помагаше на капитана (ако още не се е разбрало, "капитан" през цялото време го използвам иронично, защото термина не приляга много-много на нашия случай) да намери яхтен магазин и да си купи каквото му трябваше там за да поправи поредното повредило се нещо - дистанционното на котвата.











Главният град на Наксос е също толкова приятен, както и другите хубави градчета, през които бяхме минали досега. Даже си имаше допълнителен, собствен чар - например стария пазар, което не е нищо друго, освен още по-тесни улички с натикани магазинчета по тях. И едни кафененца и джаз барове, със столове на улицата, заемащи по-голямата част от нея.







Елмирка се случи да има рожден ден този ден, та Иван й купи шапчица.







После разходки, плаж, предварителен тест на кръчмата за вечерното парти на Елмира и на края - самото вечерно парти. Много хубаво изкарахме, може би за първи път беше толкова лежерно и приятно на ресторант. Да не би защото не плащах аз...?