Ако прочетете гайда за Наксос ще разберете колко е най и това място. Страхотна природа, много плодородна земя и изключително приятни и дружелюбни хора.
Не успяхме да охакаме лодката на комшото при паркиране. Комшото е шкипера на красива, черна, турска яхта, спряла неразумно до мястото, на което ние искахме да се вържем. Щяхме да успеем за малко да фраснем здраво хубавичкия, черен корпус на лодката, но комшото хукна самоотвержено по палубата, викайки "но-но-но-но" и успя да ни избута серсемина му със серсемин. Нищо, ние минахме през веригата на котвата му поне.
Вечерта си стояхме на яхтата - Елмира май ме измами, че щяла да прави мишмаш, та да не ходим на кръчма. На другата сутрин започнахме лежерно с кафе и закуски по близките кафенета. Аз и Катя, де. Иван и Елмира се присъединиха малко по-късно към нас, а Шакев продължаваше да поддържа пъблик рилейшъна, като помагаше на капитана (ако още не се е разбрало, "капитан" през цялото време го използвам иронично, защото термина не приляга много-много на нашия случай) да намери яхтен магазин и да си купи каквото му трябваше там за да поправи поредното повредило се нещо - дистанционното на котвата.
Главният град на Наксос е също толкова приятен, както и другите хубави градчета, през които бяхме минали досега. Даже си имаше допълнителен, собствен чар - например стария пазар, което не е нищо друго, освен още по-тесни улички с натикани магазинчета по тях. И едни кафененца и джаз барове, със столове на улицата, заемащи по-голямата част от нея.
Елмирка се случи да има рожден ден този ден, та Иван й купи шапчица.
После разходки, плаж, предварителен тест на кръчмата за вечерното парти на Елмира и на края - самото вечерно парти. Много хубаво изкарахме, може би за първи път беше толкова лежерно и приятно на ресторант. Да не би защото не плащах аз...?
Няма коментари:
Публикуване на коментар