По всичко личи, че маршрутът ни на това плаване през Коринтския канал ще е доста плаващ, демек ще се решава и променя в движение. Дотук никой от екипажа, освен мене не се поинтересува кой знае колко къде можем да спираме и къде какво интересно има. Тук съм обединил всичко, каквото съм разбрал за интересните места от Лаврио до входа на Коринтския залив.
Сароническият залив се намира на югоизток от Атина и там някъде ще трябва да ни е първата спирка. Основните острови (тъй като нашият екипаж е много пристрастен към островите и не намира за сериозно да се пристава на мейнленда) в Сароничесия залив са Саламина, Егина, Агистири, Метана (това не е остров, а полуостров), Спестес, Порос, Хидра. Само първите три от тези острови са ни по път към Коринтския канал, ето и малко повече информация за тях.
Освен тези острови ще спомена и Каламаки, което е на сушата, но е най-близката точка до Коринтския канал. Отзивите за него от лоцията на Род Хейкел от преди 10 години не са никак ласкави, но изглежда от тогава насам мястото се е променило към по-добро.
Остров Саламина си е направо като залепен до сушата, западно от Пиреа. Често се приема като предградие на Атина. Иначе бил тих, селски район. Има някакви плажове, но доколкото съм разбрал не са нищо особено. Около 40000 човека живеят на острова, 30000 от които в общината на столичния град, който пак се казва Саламина.
Островът е разделен на две административни единици (общини да речем). Едната е тази на столицата, Саламина, а другата е с главен град Ампелакиа.
Столицата Саламина е разположена в западната част на острова, точно в най-двадената в сушата част на Саламинския залив.
В самата столица живеят малко под 26000 човека.
Друг "голям" град на тоя остров е Палукия, който се намира в североизточната част на острова и всъщност е второто по големина пристанище в Гърция след Пиреа. Всъщност Саламина и Палукия на картата изглеждат като един град почти, който е разположен в тясната част на острова от западния до източния бряг.
Има доста други населени места, по-големи и по-малки. Ще спомена само Аянтейо - сравнително голямо населено място в югозападната част на острова. Кръстено е на Аякс, който по някакъв начин е доста свързан с острова. В Аянтейо могат да се видят църкви от 11-и и 12-и век.
Има мого история, свързана с острова, включително голямата битка с Персите 480 г. преди Христа, която се смята за една от най-забележителните в стратегическо отношение морски битки. Гърците, ръководени от Темистокъл, разбили по-многобройната Персийска флота, с което сложили край на Персийските набези в Егейско море.
Остров Егина е весел и разнообразен остров. Островът има богата история и много развлечения. Той е на час път от Атина и поради това изглежда е доста посещаван. Една от забележителностите на този остров е близостта му с остров Агистири, който ей сега ще опиша.
Остров Агистири и малък остров на югозапад от остров Егина. Слави се като райско кътче с тюркоазено море, красиви пещери и борови гори. Мястото е доста купонджийско и има много таверни, където може да се яде хубава риба и октопод, с който островът е прочут.
До 1920 година островът е бил практически ненаселен. То и в момента не е кой знае колко населен - малко над 1000 човека живеят на него постоянно. Чудесно място за гмуркане, за разходки по горите, за ядене и пиене (не всички от тези дейности ме интересуват, но не е зле да се знае).
Градовете на острова са Скала, Милос, Метохи и Лименария. Скала изглежда е най-туристическото и с най-много хотели. По всичко личи, че купонът е в този град. Има разбира се много таверни и барове.
Милос (който се казва също Мегалохори, което означава "Големия град"), е съвсем малко населено място, което обаче се води за главния град на острова, защото кметството се намира там (значи целия остров има един кмет...). Спокойно и красиво място със стари къщи, принадлежащи на същите фамилии в продължение на векове - това явно има значение за състоянието на къщите и облика на градчето. Има таверни, който отиде там не е застрашен от глад. Има си и собствено пристанище градчето.
Метохи е разположен високо по хълмовете на острова, над другите градове. Могат да се видят едни от най-старите и красиви къщи на острова. Градчето (или селцето) е нещо като вилна зона за хората от острова, както и за някои външни елементи. Но каква вилна зона може да е с къщи н апо няколко века...
Има и таверна - Парнансос. Може и да са повече от една, но изглежда тази е най-прочутата, защото само тя се споменава. Разбира се, не изключвам и възможността да е единствената. Казват, че си заслужава човек да издраска до Метохи, заради спиращите дъха гледки и заради красотата и спокойствието на традиционното гръцко селце.
За Лименария обаче твърдо е обявено, че има една-единствена таверна, но тя е толкова добра, че който е ходил веднъж, винаги се връща там. Казва се Тасос таверната. Отново отиването до Лименария е свързано с изключително красиви гледки и незабравима разходка. Друг е въпросът защо изобщо се казва по този начин, след като е може би най-отдалеченото отwikipedia.org морето село на острова. Което не означава, че е далече от морето, де.
Основно съм взимал информация (и снимки) от тези сайтове:
- http://www.agistri.com.gr
- http://www.aeginagreece.com/
- http://en.wikipedia.org/wiki/Salamis_Island
Показват се публикациите с етикет информация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет информация. Показване на всички публикации
вторник, 17 юни 2014 г.
събота, 14 юни 2014 г.
Вантовият мост Харилаос Трикупис (Рио-Антирио)
Това е най-дългият вантов мост в света. Вантов мост е този, при който конструкцията е окачена на стоманени въжета, които в другия си край за захванати на издигнати над моста пилони. За разлика от висящия мост, където между съседните пилони виси въже (стоманено обикновено), на което с вертикални въжета е закрепена конструкцията на моста. Схемата, която съм взел от лекции на УАСГ, показва двата вида мостове.
в) е висящ, г) - вантов :)
Това с мостовете е много интересно, но аз нищо не знам за тях.
Мостът Рио–Антирио е доста нов - пуснат е в експлоатация 2004 г. и е наречен на гръцкия държавник Харилаос Трикупис, който се счита за основоположник за съвременната гръцка парламентарна демократична система. Още на 34 години става министър на външните работи след някакъв успех в преговорите с англичаните. Избран е и в парламента. После следва доста бурна кариера, като седем пъти е бил министър-председател на Гърция. Известен е като реформатор и носител на модерното в политиката. На него се дълги изграждането на много пътища, железници и пристанища, като по негово време е открит и Коринтският канал. Той е и човекът, който планира построяването на моста Рио–Антирио, но това съоръжение е било финансово непосилно за неговото време.
Неговото верую е било изграждането на инфраструктура за подпомагане на бизнеса и създаване на подходящи условия за привличане на чуждестранни инвестиции.
Реформаторските му проекти обаче са страдали от непрестанните политически промени в страната. Често правителството му е било на власт по няколко месеца. Все пак през 1882 г. заема министър-председателското място за 3 години и през този период успява да доведе до край голяма част от реформаторските си проекти.
Въпреки всичко финансово държавата е била в тежко положение. Голяма заслуга за това се отдава на огромната корупция, но също така и на факта, че при поредното си идване на власт Харилаос Трикупис заварва държавната хазна изпразнена заради мащабни военни подготовки, свързани със Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Корупцията се е вихрила по позната схема, при която партиите правят мощни и много скъпи изборни кампании, финансирани от бизнеса, на когото са обещани съответните мащабни държавни харчове след спечелване на изборите.
В резултат на всичко това при поредното си идване на власт през 1892 г. Трикупис произнася знаменателната си реч "За съжаление сме банкрутирали".
В лошо здраве и в не много добро финансово състояние, Трикупис изживява последните си няколко години във Франция, където и почива.
Мостът е дълъг 2880 м. и свързва основната земя на Гърция с Пелопонес, като намалява много времето за преминаване, което преди моста е ставало с фериботи. Има по две ленти за движение на автомобили във всяка посока, аварийна лента, както и тротоар за пешеходци. Широк е 28 м.
Сега, има някаква неяснота дали не е втория по дължина вантов мост. За целите на тези сравнения се взима само частта от моста, която е закрепена на ванти. Обикновено в краищата моста си стъпва на твърда земя и тези участъци не се отчитат в състезанието. Та на този мост частта, която виси на вантите, е 2252 м. А във Франция има друг мост, виадукта на Мийо (le Viaduc de Millau), на който тази част е дълга 2460 м. Обаче френския виадукт конструкцията е захваната към пилоните и с лагери, освен вантите. Това прецаква французите и поставя гръцкия мост на първо място по дължина сред чисто вантовите мостове.
Много технически предизвикателства са преодолени при изграждането на моста, но няма да се разпростирам.
Важното е, че под този мост ще напуснем Коринтския залив, за да се появим в залива на Патра. Мостът има четири пилона с три междупилонни пространства, през които се минава. Обикновено между средните пилони минават големите кораби, защото там мостът е най-висок. По-малките, като нас, използват страничните пространства, по правило от дясно на движението.
Но е важно да се знае, че за всяко преминаване се иска разрешение от Rion Traffic на 14 VHF канал 5 мили преди моста и след това - на 1 миля преди моста.
Източници: Уикипедия, лекции на УАСГ, в. Дневник, http://www.cruiserswiki.org/wiki/Korinthiakos_Kolpos
Това с мостовете е много интересно, но аз нищо не знам за тях.
Мостът Рио–Антирио е доста нов - пуснат е в експлоатация 2004 г. и е наречен на гръцкия държавник Харилаос Трикупис, който се счита за основоположник за съвременната гръцка парламентарна демократична система. Още на 34 години става министър на външните работи след някакъв успех в преговорите с англичаните. Избран е и в парламента. После следва доста бурна кариера, като седем пъти е бил министър-председател на Гърция. Известен е като реформатор и носител на модерното в политиката. На него се дълги изграждането на много пътища, железници и пристанища, като по негово време е открит и Коринтският канал. Той е и човекът, който планира построяването на моста Рио–Антирио, но това съоръжение е било финансово непосилно за неговото време.
Неговото верую е било изграждането на инфраструктура за подпомагане на бизнеса и създаване на подходящи условия за привличане на чуждестранни инвестиции.
Реформаторските му проекти обаче са страдали от непрестанните политически промени в страната. Често правителството му е било на власт по няколко месеца. Все пак през 1882 г. заема министър-председателското място за 3 години и през този период успява да доведе до край голяма част от реформаторските си проекти.
Въпреки всичко финансово държавата е била в тежко положение. Голяма заслуга за това се отдава на огромната корупция, но също така и на факта, че при поредното си идване на власт Харилаос Трикупис заварва държавната хазна изпразнена заради мащабни военни подготовки, свързани със Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Корупцията се е вихрила по позната схема, при която партиите правят мощни и много скъпи изборни кампании, финансирани от бизнеса, на когото са обещани съответните мащабни държавни харчове след спечелване на изборите.
В резултат на всичко това при поредното си идване на власт през 1892 г. Трикупис произнася знаменателната си реч "За съжаление сме банкрутирали".
В лошо здраве и в не много добро финансово състояние, Трикупис изживява последните си няколко години във Франция, където и почива.
Мостът е дълъг 2880 м. и свързва основната земя на Гърция с Пелопонес, като намалява много времето за преминаване, което преди моста е ставало с фериботи. Има по две ленти за движение на автомобили във всяка посока, аварийна лента, както и тротоар за пешеходци. Широк е 28 м.
Сега, има някаква неяснота дали не е втория по дължина вантов мост. За целите на тези сравнения се взима само частта от моста, която е закрепена на ванти. Обикновено в краищата моста си стъпва на твърда земя и тези участъци не се отчитат в състезанието. Та на този мост частта, която виси на вантите, е 2252 м. А във Франция има друг мост, виадукта на Мийо (le Viaduc de Millau), на който тази част е дълга 2460 м. Обаче френския виадукт конструкцията е захваната към пилоните и с лагери, освен вантите. Това прецаква французите и поставя гръцкия мост на първо място по дължина сред чисто вантовите мостове.
Много технически предизвикателства са преодолени при изграждането на моста, но няма да се разпростирам.
Важното е, че под този мост ще напуснем Коринтския залив, за да се появим в залива на Патра. Мостът има четири пилона с три междупилонни пространства, през които се минава. Обикновено между средните пилони минават големите кораби, защото там мостът е най-висок. По-малките, като нас, използват страничните пространства, по правило от дясно на движението.
Но е важно да се знае, че за всяко преминаване се иска разрешение от Rion Traffic на 14 VHF канал 5 мили преди моста и след това - на 1 миля преди моста.
Източници: Уикипедия, лекции на УАСГ, в. Дневник, http://www.cruiserswiki.org/wiki/Korinthiakos_Kolpos
събота, 24 май 2014 г.
Коринтския канал
Oткрит e през 1893 г. и отделя полуостров Пелопонес от основната суша на Гърция. Каналът е дълъг 4 мили (около 6 км) и е дълбок 8 м.
Движението в канала е еднопосочно. За преминаването му се иска разрешение от контролната кула в Истмия на 11 VHF канал. От двете страни на канала има място за изчакване. Няма определено разписание кога в коя посока е отворен каналът.
Преминаването се заплаща, разбира се. Това става от източната страна на канала. За малките яхти има кей до отдела за обслужване на клиенти, където трябва да се отнесат документите на лодката и да се заплати таксата. Може да се плаща в кеш или с кредитни карти. Има една таблица със сложни сметки за таксата на този адрес, но в общи линии се смята така (според дължината на лодката):
Под 6 метра: 50 евро
От 6 до 9 метра: 80 евро
Над 9 и под 15 метра: 80 + (дължината - 9) * 23, т.е. 80 евро + 23 евро за всеки метър на 9-те.
Над 15 и под 25 метра: 80 + (дължината - 9) * 25
Над 25 метра: 80 + (дължината - 9) * 27
Това е правилото, но приятели, които са минавали от там ми казаха, че за 10,5 метрова лодка са платили около 140 евро, което не съвпада съвсем с формулата. Но е горе-долу там.
Тарифите за местните (лодки, регистрирани в Истмия, Коринт и Лутраки) са по-ниски. Това включва и чартърните лодки. За тях таксата е 32 евро, което си е сериозна разлика.
От двете страни каналът има по две комбинирани светлини от ляво и от дясно - червена над зелена. Зелената свети, когато преминаването е разрешено, а червената - когато не е. Въпреки тези светлини се изисква получаването на устно разрешение от службите. Както вече казах - на 11 канал.
* Информацията и снимките са взети от следните сайтове:
http://www.noonsite.com/Countries/Greece/CorinthCanal
http://www.aedik.gr/frontend/index.php?chlang=EN
Движението в канала е еднопосочно. За преминаването му се иска разрешение от контролната кула в Истмия на 11 VHF канал. От двете страни на канала има място за изчакване. Няма определено разписание кога в коя посока е отворен каналът.
Преминаването се заплаща, разбира се. Това става от източната страна на канала. За малките яхти има кей до отдела за обслужване на клиенти, където трябва да се отнесат документите на лодката и да се заплати таксата. Може да се плаща в кеш или с кредитни карти. Има една таблица със сложни сметки за таксата на този адрес, но в общи линии се смята така (според дължината на лодката):
Под 6 метра: 50 евро
От 6 до 9 метра: 80 евро
Над 9 и под 15 метра: 80 + (дължината - 9) * 23, т.е. 80 евро + 23 евро за всеки метър на 9-те.
Над 15 и под 25 метра: 80 + (дължината - 9) * 25
Над 25 метра: 80 + (дължината - 9) * 27
Това е правилото, но приятели, които са минавали от там ми казаха, че за 10,5 метрова лодка са платили около 140 евро, което не съвпада съвсем с формулата. Но е горе-долу там.
Тарифите за местните (лодки, регистрирани в Истмия, Коринт и Лутраки) са по-ниски. Това включва и чартърните лодки. За тях таксата е 32 евро, което си е сериозна разлика.
От двете страни каналът има по две комбинирани светлини от ляво и от дясно - червена над зелена. Зелената свети, когато преминаването е разрешено, а червената - когато не е. Въпреки тези светлини се изисква получаването на устно разрешение от службите. Както вече казах - на 11 канал.
* Информацията и снимките са взети от следните сайтове:
http://www.noonsite.com/Countries/Greece/CorinthCanal
http://www.aedik.gr/frontend/index.php?chlang=EN
вторник, 22 април 2014 г.
Делфийският оракул
"Аз броя песъчинките на брега и измервам морето;
Разбирам речта на немите и чувам безгласните."
Най-важния оракул на Древна Гърция и съответно един от най-важните оракули в целия античен свят. Това с оракулите се оказа доста объркано, поне за мен. Винаги съм мислил, че това е човек, който прави пророчества. Обаче излиза, че оракулът е нещо (място, предмет, ...), чрез което божеството говори на хората. Той обаче не говори по някакъв ясен и разбираем начин. За целта си има тълкувател, който единствен разбира това, което божеството говори чрез оракула. Този тълкувател често се нарича също оракул. В случая с Делфийския оракул това е жрицата Пития. Името й идва от чудовището Питон, което е било победено от Аполон и в чест на която победа Аполон е построил храма в Делфи, при които се намира и оракулът.
Една от легендите разказва, че оракулът е открит от кози. Като попаднали на това място, от което излизали пушеци, козите започнали да се държат странно. Започнали да издават странни звуци и да се тресат в транс. Козарите, като отишли да видят какво става, и те взели да изпадат в транс. След това всеки от тях показал завидни познания за бъдещето, като изглежда голяма част се сбъднали.
Делфийският оракул е бил жена. Не знам как и кой е избирал коя жена да е жрицата, но знам само, че в началото жрицата била млада и хубава. Едно от условията обаче било да се откаже от голяма част от земните удоволствия, защото трябвало да се отдаде на Аполон. Но един от поръчителите на предсказания изглежда е сбъркал и я е подтикнал към съгрешение, като по този начин е прецакал уговорката. От тогава избирали около 50 годишни жени за тази работа.
В древността тия оракули са били много важни и влиятелни. Политици и държавници са ходели да им правят предсказания. Такъв вид места е имало не само в древна Гърция, но и по другите части на света - Древния Египет, Индия, Китай и т.н.Там си имат други имена, но пък понякога думат оракул се използва в по-широк смисъл от този, свързан с Древна Гърция, така че да ги обхване и тях.
Предсказанията си имали поръчител, т.е. който иска да му се направи предсказание си поръчва на жрицата. За другите не знам, но за предсказанията на Делфийския оракул плащали много, особено в началото, когато те се извършвали само веднъж годишно - на рождения ден на Аполон.
Ритуалът изглежда е бил много впечатляващ. Жрицата се е къпела в специален извор, пиела е вода от свещен извор (не знам дали е същия, в който се е къпела), обличала е специална одежда, слагала е лавров венец на главата и куп други такива специални неща. Имала си е изграден специален пиедестал, на който се е покачвала и е дишала от богатите на химични съединения пари. След което е изпадала в транс, изговаряйки по неразбираем начин това, което оракулът и предава. Имало е жреци, които да записват и тълкуват това, което тя говори. Резултатът от тълкуванието е бил поема, която давали на поръчителя. Тези поеми изглежда винаги са били писани по такъв начин, че да не са много еднозначни и да дават възможност да бъде обяснено разминаването между това, което се случва и това, което поръчителя очаква след като си прочете поемата.
За осъществяването на археологическите разкопки на този храм цяло село е било преместено. Намира се в планината Парнас (Parnasos). Мислех, че останките представляват няколко колони, но изглежда има части от цели сгради, както и музей. В музея можели да се видят голяма част от даровете, дето са носени на оракула. Освен това се намира на много живописно, спиращо дъха място в планината, та може да е интересно да се видят. Доколкото разбирам има и някаква вътрешна част, в която има по-интересни неща, като статуя на Аполон, лаврово дърво и други неща с непознати за мене наименования. Само дето тази вътрешност на храма не е достъпна за посетители.
Легендата казва, че в древността всички кораби са спирали там и са ходели да дават дарове на оракула, защото иначе Аполон много се ядосвал и ги стрелял от планината със стрели, които им причинявали ужасяваща смърт. Така че може би е по-разумно да го посетим тоя оракул, като минаваме от там.
Източници:
http://www.ancient-greece.org
http://www.wiccantogether.com/group/blackberryfiledocrale/forum/topics/research-on-the-oracle-of
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB
Абонамент за:
Публикации (Atom)





.jpg)

