С яхта по островите (8)

В столицата на Лесбос - Митилини, спряхме, колкото да преспим. Това май беше единственото място, на което се регистрирахме в Port Authority-то. И си платихме съответната такса, де... На другите пристанища не знам как, но не ни се наложи. На Митилини обаче ни чакаха някакви хора на брега, които с ръкомахане ни упътваха къде да спрем и после ни насочиха към офиса, където да си представим документите.

В резултат на всичко това дойдоха да ни проверят и на яхтата. Не намериха оръжие и наркотици, нито пък нелегални пътници, и си отидоха.

Самият Митилини е приятно морско градче, лишено от чара на Митимна и Мирина. Повече прилича на Александруполис сега като се замисля. Освен това предупреждението от Greek Waters Pilot-а се оказа съвсем вярно (както и много други ценни информации от тази книжа) - още като влезеш в пристанището и те лъхва една точно определена и не много приятна миризма. Май в единия край на марината се изливаха някакви тръби и няма от какво друго да са били, освен от градската канализация. Може и да не съм прав в предположенията си, но миризмата си беше такава...

Преспахме в Митилини, купихме си сутринта банички за закуска и прясна риба за барбекюто и поехме към Хиос.

През цялото време разказвам за разни места, които сме посетили, но всъщност това, което най-много ме кефи на яхтата е самото плаване. Безвремието и красотата на морето така те поглъщат, че не дай си Боже някой да ти звънне от външния свят - чудиш се известно време за какво говори тоя човек...

Катя не само, че се кефеше на пътуването, но може спокойно и за капитан да мине:



Компанията май беше взела да придобива леко подивял вид. Но пък настроението не падаше и за секунда. Хубавия вятър, опънатите платна и наклонената подобаващо лодка, хвърчаща с бясна за нашите разбирания скорост и всичко това съпроводено от прекрасното слънчево време... абе нямам думи. Дано да не ни се провали таз годишната организация, че само като разказвам и страшно ми се ходи!

















Така лека-полека, с пийване и хапване и страхотно прекарване, се приближавахме към последната ни спирка...

С яхта по островите (7)

Малкото селце, до което спряхме да се къпем и печем на плажа (Gavvanthas), не беше много далеч от крайната ни цел за деня - Митимна. Затова не бързахме много да напускаме приятното заливче. Докато прибирах плажуващите на яхтата с надуваемата моторница за малко да "удавя" Катя и Краси - още ми се напомня при всеки удобен случай. Разбира се, нямаше сериозна опасност от удавяне, само дадох много газ на лодката (без да искам), докато се приближавахме към яхтата и имаше реална опасност да се бутнем в кърмата. Шкипера Пешо пак показа завидни умения и рефлекс - за момент отблъсна гумената лодка и я отклони. Катя се разкрещя здраво В крайна сметка живи и здрави (само аз с подута ръчичка от морския дявол) поехме към следващото пристанище...

Привечер стигнахме до красивата и очарователна Митимна! Намира се в северната част на острова, съвсем близо до турския бряг. Всъщност, ако обикаляте острова от източната му страна, отначало плавате в посока изток, преди да поемете на юг. Там, където започва "хоризонталната" част от маршрута, се оформя нещо като гърло - от горната страна очертано от турския бряг, а от долната - от брега на Лесбос. В началото на това "гърло" от гръцка страна се намира Митимна. Някак си я помня като първата точка от обиколката ни на Лесбос, въпреки, че преди това няхме спирали и на друго място.

Самият Лесбос е свързан, разбира се, с много легенди. От легендите за Лимнос съм запомнил основно за бог Хефес (или Хефест?), който нещо се провинил и бил изгонен (май хвърлен от Зевс директно от Олимп), та паднал на Лимнос и си счупил краката (или само единия, не съм много сигурен). За да му заздравее, доколкото съм разбрал, му го вързали за метална шина. Така се появила ортопедията. Той после пак си е бил куц, пък и грозен, но пък това не му е пречело да бъде женен за Афродита!

Въпросната Афродита пък нещо се ядосала, едни казват - на мъжете на острова, дурги - на жените. Както и да е, не претендирам за историческа точност, но тя направила така, че представителите на единия от двата вида да миришат много лошо. Това влошило, да не кажем, че довело до изчезване на сексуалния живот. Каквато и да е историята, тя свършила с това, че жените (тук вече няма спор за кой от двата пола става дума) се вбесили страхотно и избили всички мъже на острова. Като дошли аргонавтите няколко години по късно, намерили остров пълен с изнервени от липса на секс жени. Тия хора, докато са търсили това златно руно, хич не им е било зле...

И ако се върнем на Лесбос, за там доминиращото в легендите е Сафо, която там е родена. Много била почитана, от знатно Лесбоско семейство. Малко от стиховете й са запазени, но от това, което е останало личи, че поезията й е била много нежна и основно насочена към нежния пол (може би, за да е още по-нежна). От там и името на острова е станало нарицателно, срещу което си спомням, че скоро имаше явни недоволства от страна на жителите му.

...Ти лежиш очаквайки зад лаврово дърво
И всичко беше тъй приятно:
Ти си жена и скитник - като мен
И аз те чувствам необятна
И коленича победена от твойта красота...

Разбира се, всички тия неща си ги бяхме изчели в морския ни пътеводител (Greek waters pilot). Така че, наближавайки Митимна, си бяхме в подходящото за това място настроение. Градът (може и село да му се вика), от който съм запазил най-ярки спомени, това е Митимна! По някакъв начин е много очарователна, за това допринася и красивата крепост на брега на морето, на един хълм до самото пристанище.



Пристигнали благополучно, изкъпани и в приповдигнато настроение, се впуснахме по малките, тесни улички на градчето.












Ей от това вино Катя и Краси изпиха зашеметяващи количества!



И колкото по се свечеряваше, толкова по-красиво ставаше градчето. Всъщност, както повечето неща по гръцките острови, и този град си има две имена. Местните по-често го наричат Моливос.





Ядохме в хубав ресторант, във високата част на града, на една тераса с гледка към морето. Сервитьор ни беше българин, на който ние от начало се опитахме да поръчаме на изискания си гръцки - скаридес, охтоподес и т.н. Много приятно момче, разказва ни разни работи, оказа се, че има доста българи в Митимна, основно в строителството и по ресторантите.

Чудно си прекарахме и легнахме да спим с кеф. На другия ден установихме, че и огрят от слънцето, Моливос си е също толкова привлекателен.





































Хареса ми, много...

И пак на път - към следващата цел. Ожаднели и огладнели от това красиво място!

С яхта по островите (6)

Тръгнахме привечер с цел да минем покрай Агиос Ефстратиос - едно малко островче, близо до Лемнос и да отпрашим (колко неподходящ израз за пътуване по море ) към Лесбос. Взехме това мъдро решение, за да не губим ценно време в спане на едно място, докато в същото време можем хем да си спим, хем да препускаме към следващото място за превземане.

Аз, разбира се, гледах колкото се може повече време да прекарвам в не-спане - страхотно удоволствие изпитвах от всички неща, които трябваше да се правят на яхтата и все гледах да помагам на шкипера Пешо с каквото мога.

Е, то основното нещо, което се правеше на яхтата, беше да се виси на палубата, без нищо да се прави. Предполагам, че затова съм изпитвал такова страхотно удоволствие. Както и да е, без да се впускам в самопсихоанализи, ще кажа само, че успях даже да се разбера с Пешо той да поспи малко, та да поема и аз дежурството. Абе кеф, то си ми личи и на сутринта колко съм спал.





Иначе денят беше прекрасен! Слънце, море (ама много!), та даже и вятър за платната. Настроението беше на ниво!













Е, на някои от екипажа беше взело да им става перманентно лошо. Т.е. не може да се каже, че всички се изкефиха толкова на прекрасния ден, пък и на цялото пътуване. То основно на Косьо и на Краси не им понесе клатушкането. И понеже е отдавна известно коя е по-добрата половина от човечеството, това не попречи на Краси да изпие небивали количества бяло вино, с активната помощ на Катя, докато Косьо се отнесе доста по страдалчески към несгодите.

Пътуването обаче си продължаваше и рано през деня наближихме Лесбос. Целта за деня ни беше да стигнем до Митимна (имаше и още едно име, но ще си го спомня по-късно) - чудесно крадче в северния край на острова. Него най-много съм го запомнил от всички места, на които сме били! Е, и Хиос с мастиковите дървета, де, но това е, защото мислех, че мастиката се прави от смолата на тия дървета, та затова толкова внимание му отделих.

И понеже имахме време, спряхме на едно малко рибарско селце, да плажуваме и да се возим на надуваемата моторна лодка, която си карахме с нас. На Косьо не му хареса плажа, щото нямаше шезлонги и чадъри, но пък аз и Райчев се скъсахме да се возим на лодката. Ловихме и риба даже. Даже уловихме една - морски дракон, който ме набоде, та ми се наду и ръката. Ама беше супер весело!

И не само аз се кефех.