В резултат на всичко това дойдоха да ни проверят и на яхтата. Не намериха оръжие и наркотици, нито пък нелегални пътници, и си отидоха.
Самият Митилини е приятно морско градче, лишено от чара на Митимна и Мирина. Повече прилича на Александруполис сега като се замисля. Освен това предупреждението от Greek Waters Pilot-а се оказа съвсем вярно (както и много други ценни информации от тази книжа) - още като влезеш в пристанището и те лъхва една точно определена и не много приятна миризма. Май в единия край на марината се изливаха някакви тръби и няма от какво друго да са били, освен от градската канализация. Може и да не съм прав в предположенията си, но миризмата си беше такава...
Преспахме в Митилини, купихме си сутринта банички за закуска и прясна риба за барбекюто и поехме към Хиос.
През цялото време разказвам за разни места, които сме посетили, но всъщност това, което най-много ме кефи на яхтата е самото плаване. Безвремието и красотата на морето така те поглъщат, че не дай си Боже някой да ти звънне от външния свят - чудиш се известно време за какво говори тоя човек...
Катя не само, че се кефеше на пътуването, но може спокойно и за капитан да мине:
Компанията май беше взела да придобива леко подивял вид. Но пък настроението не падаше и за секунда. Хубавия вятър, опънатите платна и наклонената подобаващо лодка, хвърчаща с бясна за нашите разбирания скорост и всичко това съпроводено от прекрасното слънчево време... абе нямам думи. Дано да не ни се провали таз годишната организация, че само като разказвам и страшно ми се ходи!
Така лека-полека, с пийване и хапване и страхотно прекарване, се приближавахме към последната ни спирка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар