Циклади 2010 (14)

Това е, друго няма. На другия ден лодката се напълни с вода, капитана се изнерви допълнително, компанията тръгна да си купува билети за ферибот, Жоро каза, че единственото, което трябва да ни притеснява, е да не потънем, вързани за кея, че било голям резил и ние решихме да останем до края (или поне още колкото може) на яхтата. Катя направи криза, задето не сме се качили на ферибота, но на сутринта се беше укротила и така...

Иначе Миконос е много туристически, скъп та дрънка и не ме очарова. Не съм и снимал.

Спахме две вечери на Миконос, прекарахме приятно всъщност и на другия ден се върнахме в любимия на всички ни Каристос. Съвсем набързо се организирахме с колите и багажа и потеглихме обратно към БГ.

Беше страхотно, въпреки леките неуредици. Първия път беше още по-страхотен, щото нямаше неуредици. Догодина (или когато се организираме) пак сме там! Или някъде другаде, де, но с яхта.

До нови срещи!

Циклади 2010 (13)

На следващия ден потеглихме за Наксос. Той е голям колкото Парос и се намира точно до него.

Ако прочетете гайда за Наксос ще разберете колко е най и това място. Страхотна природа, много плодородна земя и изключително приятни и дружелюбни хора.

Не успяхме да охакаме лодката на комшото при паркиране. Комшото е шкипера на красива, черна, турска яхта, спряла неразумно до мястото, на което ние искахме да се вържем. Щяхме да успеем за малко да фраснем здраво хубавичкия, черен корпус на лодката, но комшото хукна самоотвержено по палубата, викайки "но-но-но-но" и успя да ни избута серсемина му със серсемин. Нищо, ние минахме през веригата на котвата му поне.

Вечерта си стояхме на яхтата - Елмира май ме измами, че щяла да прави мишмаш, та да не ходим на кръчма. На другата сутрин започнахме лежерно с кафе и закуски по близките кафенета. Аз и Катя, де. Иван и Елмира се присъединиха малко по-късно към нас, а Шакев продължаваше да поддържа пъблик рилейшъна, като помагаше на капитана (ако още не се е разбрало, "капитан" през цялото време го използвам иронично, защото термина не приляга много-много на нашия случай) да намери яхтен магазин и да си купи каквото му трябваше там за да поправи поредното повредило се нещо - дистанционното на котвата.











Главният град на Наксос е също толкова приятен, както и другите хубави градчета, през които бяхме минали досега. Даже си имаше допълнителен, собствен чар - например стария пазар, което не е нищо друго, освен още по-тесни улички с натикани магазинчета по тях. И едни кафененца и джаз барове, със столове на улицата, заемащи по-голямата част от нея.







Елмирка се случи да има рожден ден този ден, та Иван й купи шапчица.







После разходки, плаж, предварителен тест на кръчмата за вечерното парти на Елмира и на края - самото вечерно парти. Много хубаво изкарахме, може би за първи път беше толкова лежерно и приятно на ресторант. Да не би защото не плащах аз...?

Циклади 2010 (12)

Ден 9-и и 10-и - Иос и Наксос
====================
От Санторини се отправихме за Иос. Островчето е много приятно, ходят основно младежи, но за да се стигне от пристанището до градчето се катерят едни стълби, не е за разправяне!

Пълно е с младежи, някой от които доста от рано се бяха отрязали. А пък май не само младежите - един дядка, който си караше колата, успя да бутне паркирано наблизо скутерче и да го засили към мене. Не спря поне да види как геройски се справих с хвърчащото към мене МПС!

Вечеряхме в един ресторант, където сервитьор беше македонец, та си и поговорихме на нашенски.









Както всеки остров, и този си има важни неща, които трябва да се знаят. Едната от легендите казва, че Омир е погребан на този остров. Май е умрял в морето, те го изхвърлили и водата го донесла до брега на Иос.









Следваща спирка - Наксос...

Циклади 2010 (11)

Санторини много ни хареса. Цялото ни прекарване там беше толкова приятно, че нито един момент не ми се пропуска в разказа.

Програмата за последния ден включваше след страхотния плаж да идем, разбира се, да гледаме залеза. Три залеза за три поредни дни може да приличат на леко пристрастяване, но на Санторини залеза е много застъпен и нямаше как.

Този път планът беше по-луксозен - кафенето Франко в столицата. Имало шезлонги, правилно ориентирани срещу залеза и ти давали коктейли. Речено-сторено - в правилния час, 40-50 минути преди самото събитие бяхме позиционирани вече. Една малка бутилчица Moët-Chandon за мене и за Катя (как още съжалявам, че не беше голяма!), фотоапарата подготвен на триножника и кеф!

Музиката беше класическа, като с приближаването на залеза ставаше все по-драматична. В момента, в който слънцето изчезна зад хоризонта имах чувството, че ще излетим от шезлонгите под давление на музиката.











Вечерта хапнахме джироси на яхтата и ги поляхме с подобаващо количество бира (или пък беше вино...) и легнахме да спим, за да сме готови на другия ден за следващото изпитание - прехода до Иос...

Циклади 2010 (10)

Та така, Санторини, продължение 3-то - най-хубавият плаж
========================================

Тоя път няма лъга, няма измама. Плажът определено е страхотно приятен и спокойно мога да кажа - най-хубавият, на който аз съм бил. Не, че това е голяма референция, защото има много плажове, на които не съм бил, но все пак ми хареса много.

В неделя изпратихме Милена на ферибота. Тя беше дошла само за първата седмица и трябваше да се връща, за съжаление. 12 на обяд взе бързия ферибот за Атина, 4 часа по разписание, 4 часа и четиридесет минути на практика. От там - автобус, пълен с гастърбайтъри до София. 12 на обяд тръгна, 7 часа на другата сутрин си е пристигнала.

Шакев си беше върнал АТВ-то вече, Елмира не успя да намери начин да се съберем 5 човека в Джимнито, въпреки, че положи доста усилия и направи много обемни и оптимизационни изчисления. Та те двамата с Иван се метнаха на тяхното АТВ още преди ферибота на Милена да дойде и тръгнаха на някъде. Следващата ни среща беше на Червения плаж - намира се между столицата и нашата марина. Бил като вкопан в една голяма червена скала, която ние бяхме видели от морето.

На отиване натам Шакев забеляза някакви с каски на едно АТВ да махат интензивно - Иван и Елмира се връщаха вече от плажа. Заслужавало си да се види, но било голяма тарапана. Ние все пак решихме да го разгледаме поне и се уговорихме да се видим на другия плаж от списъка ни - Perivolos.

Тоя червен плаж се оказа и на прилично пешеходно разстояние от най-близкия паркинг. От началото се учудих защо имаше предупредителна табела, че на плажа няма заведения с разхладителни напитки, но след 10 минути маршируване по планински пътеки към плажа ми стана съвсем ясно.





Съгласих се - голяма навалица. Ние, разбира се, до самия плаж не отидохме, само до мястото, от което са направени снимките. То всъщност от там започваше истинският планински преход, докато се стигне долу до самия плаж.

По обратния път един самосъжалително усмихнат турист ни попита наистина ли се стига до плаж по тоя път. Жена му (или поне жената, която беше с него, де да знам) много се развесели, като им казахме, че са на половината път.

Тръгнахме си. Чухме се с Иван по телефона и той ни уведоми, че вече са на въпросния плаж и са наели шатра. Обясни ни как да стигнем.

Намерихме ги, блажено излегнати на матраците в шатрата, под балдахина. Целият плаж беше покрит с черен пясък, явно от вулканичен произход. Освен че е красив, тоя пясък има и свойството (предполагам и поради цвета си) да се напича здраво - повече от нормалния пясък, който сме свикнали да виждаме по плажовете. Явно заради това целият плаж беше оборудван с дървени пътеки. Пясъкът между пътеките беше идеално заравнен - очевидно всяка сутрин или вечер го правят това упражнение, защото имаше съвсем малко следи от стъпки, когато отидохме в ранния следобед.





Шатрата беше съставена от четири миндерчета, образуващи квадрат около ниска и доста голяма маса в средата. От горе са покрити с ефирен бял плат, който спираше слънцето точно колкото е необходимо да не те напича, като все пак ти оставя усещането, че си на слънце.

Освен това по плажа постоянно търчеше един симпатичен и много общителен сервитьор, който носеше, каквото си пожелаеш - мохито, сандвичи, спагети, бира, диня и т.н. В съседните шатри и шезлонги ядяха още по-разнообразни неща - миди, някакви манджи, бяло вино си пиеха, пък май едни си бяха взели и шампанско.

Голям кеф цял следобед и голямо спане! Само Елмирка се беше задълбочила много в книгата си и изобщо не мигна.

Циклади 2010 (9)

Санторини - още едно продължение
========================

След като във Фира (на столицата на Санторини така й викат), ми прилоша от жегата и по тая причина прекарахме много приятно следобеда в един приятен ресторант, високо над улицата и с хубава гледка, пиейки бяло вино и хапвайки вкусотии от местен и италиански произход, стана време да отиваме да гледаме най-красивия залез в цяла Гърция.

Това се прави в град Оия. Отправихме се натам, като пътьом минахме да разгледаме пристанището, от което на другия ден щеше да си отпътува най-лежерния член на екипажа ни - Милена.

Самият Оиа е разположен в северния край на острова, като част от него е кацнала върху високите и отвесни скали - също като Фира. Другата му част обаче - пада се северна, която не е от към кратера е изненадващо просторна и равнинна. Някак си на Санторини бяхме забравили, че може до морето да се стига по равно, без да се спускаш с парашут.





Градчето е много приятно. Или поне така ми се стори - ние нямахме почти никаква възможност да му се насладим. Тесните улички на Оиа бяха до такава степен задръстени от романтици, напиращи към сънсет вю поинта, че и да е било приятно мястото, не го усетихм толкова добре.

Честно да ви кажа, никога не съм си представял, че наблюдаването на залеза може да е толкова масово занимание. Бях се заблудил, че тая красота се поема с необходимото за целта уединение. Както и да е, вижте за какво става дума, да не помислите, че преувеличавам.









Нашите също ги намерихме, кацнали на подходящо високо място, където се бяха покачили леко нелегално, превземайки една кофа за боклук пътьом.








Следва...