В крайна сметка живи и здрави (само аз с подута ръчичка от морския дявол) поехме към следващото пристанище...Привечер стигнахме до красивата и очарователна Митимна! Намира се в северната част на острова, съвсем близо до турския бряг. Всъщност, ако обикаляте острова от източната му страна, отначало плавате в посока изток, преди да поемете на юг. Там, където започва "хоризонталната" част от маршрута, се оформя нещо като гърло - от горната страна очертано от турския бряг, а от долната - от брега на Лесбос. В началото на това "гърло" от гръцка страна се намира Митимна. Някак си я помня като първата точка от обиколката ни на Лесбос, въпреки, че преди това няхме спирали и на друго място.
Самият Лесбос е свързан, разбира се, с много легенди. От легендите за Лимнос съм запомнил основно за бог Хефес (или Хефест?), който нещо се провинил и бил изгонен (май хвърлен от Зевс директно от Олимп), та паднал на Лимнос и си счупил краката (или само единия, не съм много сигурен). За да му заздравее, доколкото съм разбрал, му го вързали за метална шина. Така се появила ортопедията. Той после пак си е бил куц, пък и грозен, но пък това не му е пречело да бъде женен за Афродита!
Въпросната Афродита пък нещо се ядосала, едни казват - на мъжете на острова, дурги - на жените. Както и да е, не претендирам за историческа точност, но тя направила така, че представителите на единия от двата вида да миришат много лошо. Това влошило, да не кажем, че довело до изчезване на сексуалния живот. Каквато и да е историята, тя свършила с това, че жените (тук вече няма спор за кой от двата пола става дума) се вбесили страхотно и избили всички мъже на острова. Като дошли аргонавтите няколко години по късно, намерили остров пълен с изнервени от липса на секс жени. Тия хора, докато са търсили това златно руно, хич не им е било зле...
И ако се върнем на Лесбос, за там доминиращото в легендите е Сафо, която там е родена. Много била почитана, от знатно Лесбоско семейство. Малко от стиховете й са запазени, но от това, което е останало личи, че поезията й е била много нежна и основно насочена към нежния пол (може би, за да е още по-нежна). От там и името на острова е станало нарицателно, срещу което си спомням, че скоро имаше явни недоволства от страна на жителите му.
...Ти лежиш очаквайки зад лаврово дърво
И всичко беше тъй приятно:
Ти си жена и скитник - като мен
И аз те чувствам необятна
И коленича победена от твойта красота...
И всичко беше тъй приятно:
Ти си жена и скитник - като мен
И аз те чувствам необятна
И коленича победена от твойта красота...
Разбира се, всички тия неща си ги бяхме изчели в морския ни пътеводител (Greek waters pilot). Така че, наближавайки Митимна, си бяхме в подходящото за това място настроение. Градът (може и село да му се вика), от който съм запазил най-ярки спомени, това е Митимна! По някакъв начин е много очарователна, за това допринася и красивата крепост на брега на морето, на един хълм до самото пристанище.
Пристигнали благополучно, изкъпани и в приповдигнато настроение, се впуснахме по малките, тесни улички на градчето.
Ей от това вино Катя и Краси изпиха зашеметяващи количества!
И колкото по се свечеряваше, толкова по-красиво ставаше градчето. Всъщност, както повечето неща по гръцките острови, и този град си има две имена. Местните по-често го наричат Моливос.
Ядохме в хубав ресторант, във високата част на града, на една тераса с гледка към морето. Сервитьор ни беше българин, на който ние от начало се опитахме да поръчаме на изискания си гръцки - скаридес, охтоподес и т.н. Много приятно момче, разказва ни разни работи, оказа се, че има доста българи в Митимна, основно в строителството и по ресторантите.
Чудно си прекарахме и легнахме да спим с кеф. На другия ден установихме, че и огрят от слънцето, Моливос си е също толкова привлекателен.
Хареса ми, много...
И пак на път - към следващата цел. Ожаднели и огладнели от това красиво място!
Няма коментари:
Публикуване на коментар