"FAIR PLAY REGATTA" (10-11 май 2014) на морски клуб OTHAK

Повечето снимки и видео клипове в този разказ са на Ивета Николова.  Друга част са на Станислав Георгиев (Стъни)

Това ни беше втората регата. Следващия уикенд след първата. Нова регата, нов екипаж. Аз лодката я бях наел за всичките дни между регатите, за да можем да тренираме и да се мотаем насам-натам.

На 6-и сутринта рано си тръгнаха Кехайови, малко по-късно - и Катя. Останахме аз и Николай да чакаме втория екипаж. Очертавахме се общо 5 човека. Аз, Николай, Джони, Елена и Стъни. Ивета както се нави от една приказка, така на другия ден беше размислила вече и каза, че не може да дойде. Тя дните до 6-и беше на круиз със страхотното ново Бенето 45 до Самотраки. Към обяд се върна и се запознахме, преди да отпраши обратно към София. Дотогава се бяхме чували само по телефона преди това.


Оказа се, че се познаваме виртуално и от офроуд форума, където не ти трябва да си виждал човека, за да знаеш доста за него. Венци от форума я познаваше също - бяха карали заедно курса за шкипера при Статис. Съжалих, че няма да дойде, защото ни трябваха хора, пък и двамата мъже от втория екипаж бяха без никакъв ветроходен опит. Ама като казвам никакъв - никога не се бяха качвали на ветроходна лодка.

С Николай пихме кафе в много приятното кафене Апико, което си беше точно срещу лодката ни и освен много приятна атмосфера, любезен персонал и хубаво кафе и капучино, предлагаше и чиста и удобна тоалетна, което сутрин си ни беше важно. Пихме даже по повече от едно кафета, защото екипажът нещо се забави. Накрая дойдоха и много бързо отплавахме. От известно време беше излязъл хубав вятър и бързахме да не го изпуснем.

Както през повечето време посоката беше определена само ориентировъчно - Тасос. Ники беше харесал много Неа Лимена на Тасос и май искаше там да се върнем. Но някак си вятърът ни отвя към Калирахи - малко и спокойно пристанище от западната страна на острова. Николай беше видимо притеснен от това пристанище, защото в пилота беше нарисуван само вълнолом без пътека, по която да се стига до брега. Освен това дълбочините ги даваха притеснително малки. Аз обаче бях по-спокоен - нали Статис ни го беше препоръчал това място!

По пътя направихме първите повороти с новия екипаж - имаше надежда. Вятърът ни беше добър, чак до Калирахи.

Притесненията за пристанището бяха напразни - имаше изграден чисто нов кей покрай вълнолома, по който можеше да мине и тир. Имаше и плакати с европейската програма, по която е построено това нещо. Дълбочините също бяха хубави - 5-6 метра. Има плитчини, за които трябва да се внимава, но в общи линии пристанището е удобно и приятно. Заедно с нас в пристигна още една лодка - малка и синя, оказа се с двама немци на нея.

Вечерта мина много приятно. Дори и немците, които поканих при нас да пием вино, не можаха да
развалят приятната вечер с техните леко дезориентирани еко-миролюбиви-енергетични речи. Бяха донесли едно Каберне Совиньон от Кавала. Не бях чувал за вино от Кавала, но те имат принцип където ходят да опитват само местни неща. Виното никакво го нямаше, пък и както Ники отбеляза, най вероятно е от Сандански и в Кавала най-много да е бутилирано. Ама не знам, де.

Немците казаха, че предната нощ са били на Лименария и сутринта се опитали да обиколят острова в обратната посока - то източната страна, но ги е хванало време 7 по Бофорт (което още не ми се вярва) и се върнали обратно. След това тръгнали в другата посока и стигнали до Калирахи.

На сутринта, след обичайното кафе и донапазаруване (няма такива народни цени) продължихме обиколката на острова в същата посока. Пак имахме мъгляви планове докъде да стигнем, пристанищата от източната страна не ни се виждаха много надеждна защита, особено ако забръска някой вятър, поне малко приличащ на 7 по Бофорт. Но пак имахме хубав за плаване вятър. Е, по едно време изчезна и трябваше да попърпорим и на двигател, но после пак духна. Направо си се насочихме към Тасос (пак на Неа Лимена), за да ядем пак от гиросите им, които с предния път бяхме оценили високо. Минахме и покрай Вурву (май така се казва) - заливчето, над което има големи мраморни кариери, а на брега е онзи страхотен плаж, който е покрит с малки, бели и много гладни мраморни камъчета. Никой обаче не прояви ентусиазъм да се отбием.

Вечерта пак беше приятна, въпреки че тоя ден си стана доста студено. Някъде от планината слезе един пронизващ вятър, та добре, че Стъно изнесе одеяла. Иначе си имахме всичко - гиросите ги изядохме още на място. Топли бяха много по-хубави. Ние предния път с Кехайови и Катя си ги взехме "за из път" и ги ядохме, като спряхме на Керамоти.

Направо не мога да преброя колко гироси изядохме с втория екипаж!

На другия ден беше четвъртък и Николай беше казал, че трябва да направим поне 60 поворота. Този път имахме много по-ясен план - да идем до Керамоти, за да разгледаме пак лодките на конкуренцията на Статис. Предният път ни бяха обещали много хубави цени. Е, за връщане нямахме план, но то имаше и време дотогава. Духаше от северо-запад, и то доста прилично. Николай ме остави за заобиколим междинния остров Тасопула от източната му страна, на къде аз реших да се отправя, само за да ми обясни след това защо идеята не е била добра. Викам "Що не каза по-рано?", а той - "За да видиш сам" :)

Пак го разгледахме Керамоти, пак ходихме на прекрасния плажа, да пием кафе и бира, не пропуснахме да ядем и гироси в селцето.

По някое време се обади Ивета - ако има все още място на лодката, да дойде. Обеща на другия ден (петък) да се обади, за да потвърди. Аз й се зарадвах. Пет човека бяхме достатъчни да караме лодката на състезанието, но един повече нямаше да е излишен, особено някой с повече опит.

На връщане към Тасос беше доста забавно, с леки елементи на изнервяне. Предния ден бяхме вдигали спинакера и беше голям кеф. По едно време Николай пак реши да го вдигаме. Бяхме някъде по средата между Кавала и Тасос отишли. Хубаво, ама тамън го вдигнахме и вятърът спря. Видяхме, че по към Тасос има вятър и тръгнахме натам. Той, разбира се, ни беше точно насрещен, ако искахме да се върнем на Тасос. Но за сметка на това си духаше добре - към 8 възела. Ние, разбира се, не се предадохме и решихме да се качим срещу вятъра на двигател, само и само да отворим след това спинакера на попътно към Тасос. И така пердашихме може би към един час, като за пореден път установихме, че фериботите не ни броят предимството за нищо. Ще си минат през нас като стой та гледай, ако не се мръднем.

И тамън се изкачихме достатъчно, за да се приберем на спинакер, извадихме го, вдигнахме го и вятърът спря! Спинакерът висна като прани гащи и тъй като беше доста тежичък, беше голяма борба да го вдигнем, но без някакъв успех. Така че се прибрахме безславно на Тасос, за да изядем поредните гироси.

Руснакът, който миналия път ни предупреди да не акостираме до основната алея, защото идвали едни големи рибарски лодки, се оказа прав. Катя тогава реши, че той си пази мястото за някого, още повече, че неговата яхта беше там. Но човека си е бил искрен. Осъзнах го на сутринта, когато, излизайки в кокпита, се намерих под носа на нещо с доста прилични размери. Зад него имаше още един такъв кораб спрял.

Вече беше петък - официалния ден за тренировки и за техническа конференция вечерта. След неминуемото сутрешно кафе се отправихме към Кавала. Решихме да минем по маршрута от втория ден - да обиколим двата острова, след което да отидем и до вехата пред търговското пристанище (поне така си мислех от началото). Денят отново беше чудесен за плаване. Не мина без множество повороти. Момчетата вече доста задобряваха. Не мина и без опити със спинакера :) След островите се отправихме директно към Кавала - вехата никого не интересуваше явно. Пък и на връщане от Тасос нали бяхме минали покрай нея, а и от предната регата много добре си я знаехме.

Прибрахме се привечер. Ивета се беше обадила, че тръгва от София. Нещо не бях разбрал кога тръгва и кога ще дойде. Едната ми версия беше, че ще дойде към 5-6 вечерта, но се оказа, че другата е вярната - към 5-6 е тръгнала от София. Това го осъзнахме, след като не се появи до конференцията в 8.

Взехме, че се изкъпахме, преди да почнем да мислим за яденето. Не само, че вече си имахме нужда от къпане, но и резервоара за водата трябваше да се изпразни. Оказа се не толкова невъзможно да се изкъпе човек в тая баня, където всяко маневриране е цяло приключение. Точно вече бяхме решили да се отправяме към кръчмата, когато се появи Статис и ни припомни, че трябва да отиваме на техническа конференция. Нямаше как - нали трябваше да запишем екипажа за регатата и да си платим таксата, която включваше и съботното парти в яхт клуба. Аз и Николай отидохме, другите решиха да превземат крепостта на върха на стария град, след което да се отправят към кръчмата, където да ни чакат.

Статис обаче се беше развихрил, отдели много време за дискусия на правилата. Даже накара Николай да превежда (неясно защо, тъй като всички българи добре разбираха английски). Хората обаче нямаха много желание да слушат допълнителните обяснения на Николай, което на някои им изигра лоша шега на другия ден.

Някак си свърши техническата конференция, раздадоха ни правилата за състезанието - пак на гръцки, което не попречи на Николай да им намери техническа грешка - бяха объркали датите на регатата. Намрихме нашия екипаж в кръчмата, където ни сервират на български и проведохме вече познатата програма - люти чушки за мене и Стъни, спагети за Камен, Митос и т.н.

Ивета се появи към 12 и половина, беше минала през Неа Перамос да остави част от екипажа на Folie à deux. Запознахме се (аз вече я познавах, де), пихме бира и май още нещо, тя каза, че по принцип спи в кокпита с чувал, пожелахме си лека нощ и легнахме да събираме сили за утрешното състезание. Ако само знаехме какво ни чака!

Първата гонка
Прогнозата за събота беше за дъжд. Не, че до момента се беше сбъднала прогнозата за който и да било от дните, но тоя ден даваше вид да се сбъдне. Стартът ни беше обявен за 2 следобед. Прекарахме сутринта в приятно мотане, кафета и почивка. Излязохме към 1. Правихме кръгчета и се любувахме на другите лодки до към 2, когато вятърът взе, че спря. Кавалска работа - много непредвидимо време. Чак към 3 взе да подухва и организаторите побързаха да дадат старт, след като два пъти бяха пренаредили вехите заради променящата се посока на вятъра.

Нашият старт беше отново много добър. Всъщност само първият старт от първата регата не ни се получи много добре, но Николай, освен всичките си други умения, се показа и като голям специалист по стартовете. Явно няма празно при него от към ветроходни и състезателни техники. Още по време на старта усетих такъв адреналин, какъвто не бех чувствал дотогава!

После беше по-спокойно, поне в началото. Докато не духна здраво и не взе да вали. То ни валя и докато висяхме на безветрието преди старта, де, но тогава си бяхме пуснали тентата и стояхме на сухо. Сега обаче нямаше тента. Само якета, качулки и непромокаеми панталони. Вятърът се колебаеше между 15 и 20 възела. Ту вдигахме и двете платна, ту карахме само на геноа. Движехме се супер добре и това се усещаше и по време на самата гонка. От нашия клас нямаше никой пред нас, с лодките от другия клас се задминавахме едни-други. На последното качване към първи знак задминахме едни гърци, които се наредиха на борда да ни ръкопляскат. На известно разстояние пред тях бяха български екипаж с лодката Iliana. Ники взе да става нервен, че ще минат преди нас на вехата и ще ни накарат да ги изчакаме, с което да се забавим. Докато не взехме да ги настигаме здраво и доста преди вехата Николай обяви, че сме се свързали. Те изглежда не бяха отчели различните курсове на лодките или пък като цяло не бяха отчели това със свързването, но не искаха да ни осигурят място за си направим маневрата около вехата.

Целият номер с това свързване е следния. Лодките са свързани, ако в зоната на вехата, която е три дължини на лодката, най-предната част на едната лодка попада пред линията, прекарана перпендикулярно на най-задната част на другата лодка. И понеже Iliana беше под такъв ъгъл, спрямо нас, че й виждахме доволно левия борд, то перпендикуляра на лодката, прекаран през кърмата й, пресичаше нашата лодка доста рано.

Ако лодките са свързани, дори твоята лодка да има предимство по правилата, трябва да остави на другата лодка място да си направи маневрата около вехата. Това беше цялата работа. Но Iliana не смяташе, че трябва да ни дава такова място.

И в такова неразбирателство си пердашехме и двете лодки към вехата, като ние между Iliana и вехата. Стана много напечено и аз на руля се чудех какво ще правя в следващия момент, ако все пак не отстъпят след всичките викове и тропане по палубата. Накрая бяхме на такова разстояние, че почти можехме да пипнем борда на другата лодка с ръка, и всичкото това при вятър малко под 20 възела. Дадохда ни път, с което тяхната маневра стана доста по-бавна, отколкото ако се бяха съобразили по-рано. Тогава можеха спокойно да ни минат още на вехата.

То въпросът е, че с тях бяхме в различни класове. Т.е. нито ние имахме интерес да им пречим, нито те на нас. Но това упражнение около вехата доста ги изнерви, та след това взеха да настояват да ни задминат от наветрената страна. Ние, естествено, нямаше как да им го позволим, но те бяха толкова упорити, че стигнаха до обезветряне на геноато в опитите си да ни надкачат. 

В това време конкурентите им - лодката с гръцкия екипаж, Assante, паднаха о вятъра зад кърмите ни и ги отрязаха. Ние от цялата работа загубихме ценни секунди, които се оказаха ог голямо значение - след преизчисляване на времената според коефициентите, Александрос ни биха с 37 секунди на тази гонка и станахме втори!

Но гонката беше толкова изключителна, че не ми интересуваше изобщо къде сме класирани. От другите лодки участниците не пропуснаха да ни поздравят за доброто състезание - явно не само ние го бяхме оценили.

Iliana ни се сърдиха дълго време. На купона вечерта успях да поговоря с тях и се надявам да сме поизгладили отношенията. Но колкото и пъти да я премисляме и анализираме ситуацията, бяхме си в правото и определено това, което ни помогна най-много беше перфектното познаване на правилата от Николай.

На купона се задържахме, колкото да чуем класирането. Тази вечер имаше бяло вино и сардина, опитахме ги, но предпочетохме да минем пак през кръчмата. Чак по средата на купона някъде почна да ме отпуска стомаха - така ми се беше свил от напрежение, че не мога да повярвам. Ивета остана до края на купона, щяла да участва в караокето. То нямаше караоке, де, но на нея явно й се стоеше. Тя се социализира доста повече от нас с останалите екипажи. Аз вече бях много доволен, че тя дойде, защото помогна много в състезанието. А пък сега си имахме и човек за връзки с другите лодки.

Втори ден

Този ден имахме нови поводи за емоции. Оказа се, че островчетата ще ги обикаляме в обратен ред - с ляв борд първо малкото, което е съвсем близо до брега, после по-големия. След това - вехата, пак с ляв борд. както и предната регата, на първата гонка финалната линия беше между малкото островче и брега. От там, без спиране и нов старт, направо започваше втората гонка. Всичко, хубаво - стартирахме отново страхотно, дръпнахме Александрос с много от началото, но тамън да стигнем до финала на първата гонка и вятъра.... спря. Отначало намаля доста, та Александрос бая ни понастигнаха, но преди самия финал спря тотално. Всички уреди на лодката показваха нула цяло и нула. И така мнооого време. Накрая взехме застрашително да приближаваме скалите на брега и взехме да се чудим още колко време да чакаме. В този момент обаче Ивета си събу обувките и както беше предрекла, вятърът дойде! Мерихме много внимателно времето от нашия финал до този на Александрос и ни се струваше, че са около 4 минути след нас. В крайна сметка, заради добрия им коефициент, в класирането ни водят тази гонка с 94 секунди.

Да не говорим, че при обикалянето на другия остров направиха много добра маневра близо до сушата и ни задминаха! След което започна бавното плаване към вехата. Александрос избраха да влязат по-навътре в морето, защото там изглеждаше да има повече вятър. Ние обаче в един момент решихме (Николай реши, де), да влезем по-близо до брега. Откъдето идва вятъра, там първо спира. Затова се надявахме вътре в морето да спре по-рано, отколкото при брега. За пореден път се оказа много прав и към вехата се насочихме почти едновременно с Александрос, който в последния участък взеха да се движат чувствително по-бавно. Но въпреки това продължаваха да са пред нас - по всичко личеше, че ще обиколят първи вехата. Обаче какво стана?! Вместо към тая веха, тръгнаха някъде към Керамоти! Взеха да питат по радиото състезателния комитет коя веха трябва да обикалят, те пак им обясниха. На нас поне ни стана ясно от обясненията им за коя веха става дума. Е, ние си обиколихме на спокойствие вехата и тръгнахме към финала. По едно време пак от Александрос се обадиха по радиото, да ни протестират, че не сме обиколили правилната веха :) Беше много смешно. Те май на предната регата бяха същия екипаж, как не я знаеха вехата?! Да не говорим, че тя си е означена на плана за състезанието с точните координати. Още повече, че преди нас лодките със спинакер (поне 3 или 4) я бяха обиколили и ние ги видяхме къде я обикалят. Това отначалото ни ориентираше накъде е тази веха, преди да почнем да я виждаме.

Както и да е, ни финиширахме 3 минути преди да ни изтече контролното време, което нямаме право да надвишаваме. Никоя от другите лодки от нашия клас не успя да се включи в това време и фактически само ние завършихме последната гонка. Бум! Първо място!

В еуфорията организаторите ни бяха дали по-малка купа, та снимката не е с истинската. Ето и с истинската - по-хубава е :)

Всеки един от тия, които участвахме, продължава да е под емоцията на това, което преживяхме тия няколко дни. Оказа се изключително! Сега мислим за по-нататък :)