С яхта по островите (3)

След като стигнахме благополучно до Александруполис, можехме вече да планираме истинската част от пътешествието. Лъчо ни беше казал непременно да си купим от едно пристанище в Босфора библията за пътуването по гръцките острови, наречена "Greek waters pilot" на един автор, чието име ще ви кажа малко по-късно - книгата е в другата стая и нямам възможност да ида до там сега.

Ние не си купихме книгата в Босфора, защото ни домързя да се отбиваме до въпросното пристанище. За сметка на това в Александруполис се запознахме с Христос - той ни позволи да си вържем яхтата за неговата - нямаше други места в пристанището. Освен това си бъбрихме вечерта много приятно с него и накрая ни продаде (70 евро струваше) неговия екземпляр на въпросната книга.

Книгата е страхотна! Ще стане със сигурност дума за нея по-късно в разказа. Мисля, че без нея голяма част от чара на пътуването щеше да изчезне, дано да не преувеличавам...

Та планирахме в общи линии маршрута. Предварителната уговорка беше да нямаме точен график, защото всичко зависи от времето, настроенията и т.н. Заформи се лек спор дали да не поемем директно към трите купонджийски островчета до Халкидиките . Победи женската незаинтересованост към явлението, за което разказах по-рано и начертахме маршрут за първата част на пътуването Лимнос - Агиос Естратиос - Лесбос - Хиос. Идеята беше, че винаги можем да се върнем през въпросните островчета.


В Александруполис не пропуснахме да се разходим и да похапнем много вкусно.












И така, потеглихме на сутринта! Разбира се, най-сериозният помощник на нашия шкипер Пешо бях аз!









И ми се спи, и не си оставям задълженията!





Съвсем скоро обаче ни запука такава буря, че се възхитих на Пешо колко е печен! Абе има си моменти в морето, при които ти трябва някой много опитен до тебе. Поне е за предпочитане да имаш такъв.

Излезе изведнъж един силен дъжд, придружен със силен вятър. Поради силата на вятъра дъждът блъскаше хоризонтално лицата ни. Едва се издържаше, а Пешо стиска гордо щурвала и бори вълните! Беше страхотен. Аз застанах пред него, с груб към вятъра, да му пазя лицето. За втори път от краткото ни пътуване ни се наложи да съ върнем в пристанището. Обещаваше да е забавно