==================
От събота до вторник няма кой знае какво за разказване, защото висяхме в Каристо, чакайки да ни издадат разрешение за плаване, което се оказа много сложно. Съмнявам се така да е всеки път, когато някой има повреда (особено ако е лека, като нашата). Може би при нас основна роля изигра това, че като са закъсанли без охлаждане, капитана и особено изплашения му помощник са настояли да извикат помощ (на 112!) и бреговата охрана ги е теглила с някаква рибарска лодка до брега. Това, предполагам, е задействало стриктното спазване на всички закони и процедури с определен отенък на престараване от страна на "harbor master"-a. Тоя харбор мастер почна да ни звучи като герой от следваща серия на Междузвездни войни, нещо като заместник на Дарт Вейдър например.
Както и да е , Каристо не е много забележително селце. Има много оживена вечер крайбрежна улица, по която трамбоват и няколко файтона. Освен крайбрежната, има и една-две други улици, съвсем наблизо, по които има някакво движение. На едната от тях, перпендикулярна на крайбрежната, към 7 вечерта почват да подреждат масите на няколко ресторанта по тротоара. Става много приятна атмосфера, пък и нещата, които ядохме, не бяха лоши.
Установихме, че в Каристо октопод абсолютно не могат да приготвят (за разлика от много други, доста по непретенциозни места, като пристанищната кръчма в Александруполис например). За сметка на това ядохме най-интересно приготвената и доста вкусна тарама! Много разбита, с нещо още в нея (лук и лимон да речем) и много течна. С лек и много приятен вкус!
Недалеч от тази улица, успоредно на нея, е разположена и една съвсем тясна уличка, която изпълнява същата функция вечер. Там атмосферата е още по интересна, поради това, че уличката е много тясна. На Елмира й няпомняла Париж. Много интересно защо точно Париж, в който първото забележително нещо са много широките улици... Оказа се, че имало и там една толкова тясна уличка, която всъщност осъществява връзката между Каристо и Париж.
Това ми напомня как си седяхме преди няколко години на марината в Балчик с приятелите, с които направихме след това първото ни пътешествие с яхта. Тогава Косьо коментира: "Ъъъм, много ми харесва тая марина! Напомня ми малко на Монако!". Лъчо, морския капитан, вика: "Ама много малко!".
И понеже повисяхме доста в това Каристо, ето поне още няколко снимки от там.
Френска яхтсменка - с мъжа си прекараха поне толкова време на Каристо, колкото и ние. Без някой да ги държи там.
Други гледки:
Катя вечерта в ресторанта. Типично (за съжаление) представителче на местните деца зад нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар