===========
Променихме плана. Решихме да не ходим до Миконос, а да се устремим по най-прекия път към Санторини (Тира). Милена беше само за една седмица с нас, трябваше да си тръгне в неделя, и това висене на Каристо й утрепа половината отпуска. И понеже тя (пък и ние, де) най-много искаше да види Санторини, тръгнахме натам.
Новият план беше от Китнос да тръгнем за Парос, да спим там и на другия ден (петък) - към Санторини. Така и направихме. Станахме рано и в 7 бяхме вече на път за Парос. Тоя ден карахме изцяло на платна! "Изцяло" означава, че ги вдигаме, след като хубаво сме се отдалечили от пристанището, взели сме правилния курс и тогава вдигаме платната. Геноато го рифоваме задължително, независимо от силата на вятъра, защото още първия ден един шев се поразкъса малко (доста се пляскат на моменти тия платна). Не е фатално разкъсване, около 4-5 сантиметъра под подгъва на платното, но капитана се притеснява да не се доразкъса.
Така караме докато приближим на няколко мили следващото пристанище, където ги пускаме и даваме газ.
Тоя ден нямаше драми с платната, вятъра беше хубав и и дваше през цялото време от север-североизток (както си е редно за тия места и това време от годината). Ние се движехме на югоизток и щастието беше пълно.
Наближихме Парос. Заобиколихме от север скалите Портес, в които 2000 година се е разбил голям ферибот и са загинали 80 човека. Повече от 500 са спасени от рибари и военни, които по това време били на учение в района. Има много теории как и защо се е блъснал тоя ферибот.
Иначе скалите са доста красиви.
Следва... (юркат ме да тръгваме)
Няма коментари:
Публикуване на коментар