На другата сутрин се наспахме хубаво и се събудихме в приповдигнато настроение, като че ли изпълнени с приятни очаквания. Не знам дали не бяхме почнали вече да се кефим, когато не ни предстои пътуване...
Пихме спокойно кафе, бърборихме и правихме планове за следващите два дни. Ясно беше, че трябва да си вземем някакви возила под наем. Само точната концепция не беше съвсем ясна. Кехайов и Шакев май отдавна бяха решили, че ще са на АТВ-та, докато Катя не искаше и дума да чуе за този тип превозно средство.
- Само като си спомня ония на Крит как пъплеха по баирите безнадеждно...
Ама то няма лошо, другите отидоха да търсят от къде да наемат АТВ-тата, а аз и Катя гласувахме за кола или джип за нас и тръгнахме да се разхождаме и да закусим на някое приятно местенце около пристанището. То аз гласувах само със съвещателен глас, де, ама...
И, разбира се, да ползваме на спокойствие заветното място...
Взехме си едно Jimny, много се огорчих, че пича не иска да ми даде червеното - запазено било. Всеки ден минавах да проверявам, никой не го взе, ама и на мене не ми го даде. Както и да е, и бялото беше в добро състояние.
Забелязал съм (от опита си с взимане под наем на малки Сузукита 4x4), че Джимнитата много бързо се разкатанчват и почват да тропат и дрънкат. Самурайте са по-друга работа - те неизменно друсат като истински каруци, но пък все са здрави като че ли. Както и да е, нашето Джимни си беше ОК. Радиото не искаше да работи, човека ни каза, че само на CD-та ще трябва да караме. На CD-та малко по-добре работеше - успя да го поеме, но само толкова. Не искаше и да го връща даже.
Другите отпрашиха на някакъв плаж с АТВ-тата, аз и Катя поехме към Фира - столицата. Уговорката ни беше да се видим привечер в Оия, където било мястото за наблюдаване на най-красивия залез. Казвам ви, нещо по-долу от "най-" не видяхме никъде, еле пък на Санторини.
Санторини е чуден остров, няма почти никаква растителност, разбира се, вулканичната му история го е оформила забележително. Бреговете от страната на кратера са почти отвесни и много високи. Самият град Фира по тази причина се намира на 300 метра високо над морето.
Фира е красив, не много голям град, с тесни улички и струпани една върху друга къщи, построени по стръмния склон надолу към морето. Уличките са, както навсякъде по островите, чисти и прелестно цветни, с настилка от каменни плочи, фугите между които задължително боядисани в бяло.
Следва... (най-прекрасният залез!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар