Наспахме се хубаво и се събудихме бодри и в добро настроение в чаровната Мирина - главният град на острова. Градчето е много хубаво - нощем е красиво осветено, денем е весело, с приятни малки улички и стари къщи, магазинчета, безцелно мотаещи се туристи и местни джигити, заплашващи всеки момент да те прегазят с някоя моторетка 50 кубика. Поне бръмченето им по стръмните улички беше доста стряскащо, де...
Сутринта не губихме много време и си взехме две коли под наем - нали бяхме решили да се разхождаме. Никога не ми е било ясно какво може да накара някого да си вземе малко количка, за двама човека и куче (ама малко) на задната седалка, при положение че наоколо всички карат сериозни автомобили, с допълнителна ръчка до скоростния лост.
Както и да е, четиримата от нашата компания се натикаха в количката от първата снимка, аз и Катя - във всъдехода от втората и тръгнахме. Бяхме набелязали определени плажове, които да посетим. Островът е толкова голям, че споровете по кръстовищата кой е правилният път ни отнемаха повече време, отколкото минаването по по-дългия път. Но пък за сметка на това с Райчев си спорехме на всяко трето кръстовище. Ама няма лошо, нали никой за никъде не бързаше...
Пейзажите на Лемнос не могат да се нарекат точно живописни. По-скоро островчето е приятно по свой си начин, с характерните за голяма част от гръцките острови гледки от камъни, скали и прах. Освен това островът е (май действаща) американска военна база и военният характер на острова се натрапва, където и да ходите.
Но никой не може да каже, че не е красиво. Оставихме не-джипкаджиите от компанията на един усамотен плаж и тръгнахме с Катя да обикаляме пътчетата наоколо. Приятното съчетание на хълмист терен със стръмни брегове и безкрайно море наоколо е истинско удоволствие!
Освен красивите гледки, пътчетата предлагаха и много приятни офроуд изживявания, пък и изненади от неочаквано добре регулирано с пътни знаци движение. Кой да си помисли, че на някой ще му хрумне да забранява по-високи скорости от 60 км/ч по път, по който и с 40 едвам караме?! После ни мина през главите, че тия ограничения са за танковете.
Разбира се, останалата част от компанията не се чувстваше по-зле от нас. Заварихме ги в приповдигнато настроение, явно от приятно прекараното време на романтичния плаж, на който ги оставихме.
Прибрахме се на яхтата с приповдигнат дух, готови за нови морски приключения. Направих няколко курса със Самурая до близката бензиностанция с пластмасовите туби в багажника, заредихме догоре резервоара на яхтата и поехме отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар